Варненка, прибрала се преди два месеца от чужбина в България, изригна с емоционален пост. Жената, която е майка на две деца сподели, че изпитва трудности в морската ни столица. Тя е озадачена от безхаберието и неподдържането на инфраструктурата в града.

За пример дава разбит тротоар до училище. Майката се чуди как да премине през изкъртените плочки с детската си количка, водейки другото си дете на училище.

„Сега ще кажете ами слез на улицата. Ами нали ги учим тези деца по тротоарите да ходят, не по улиците,“ пише тя.

Ето какво написа тя:

„Добро утро на вас, моето започна отново с яд. Как може такова безхаберие? Ако се чудите къде и какво е това - това е тротоара пред училище „Йордан Йовков“. Къде се намира ли, широк център, ами това е… Варна, морската столица на България. Сега ще кажете, като не ти харесва махай се, отивай по чужбина. Ами оттам се връщам, преди и няма два месеца.

Тротоарите там са добре, чистота също, но сърцето не е добре. Сърцето тупти и трепни, ей за тук за нашето си. Там където си минал милиарди пъти и пак искаш да минеш. Там където се чувстваш жив. Та нали трябва и да се борим, за по добро, за нашите деца, за нашето човешко пребиваване. Та нали това е нашата родна земя, нашето богатство. Тук ми харесва, тук искам да съм, но нека се борим за нормален и красив живот.

Та тези нередици започнаха леко да се рушат когато аз учех още в това училище. Сега когато водя обаче моето дете се чудя, толкова ли няма някой за толкова години да го види и да го оправи. Така, че съм пред голямата чуденка, къде и как да задействам някой, че да се направи нещо. Сутрин рано, не е никак приятна, тази гледка. А и доста опасна, да не говорим как да минеш и с втората си наследничка оттам с количката, защото видиш ли, ти няма къде да я оставиш. И реално, едно просто “хайде да отидем на училището до вкъщи“, е едно голямо предизвикателство, костващо ми повече времене, а сутрин преди работа всяка секунда е важна. Сега ще кажете ами слез на улицата. Ами нали ги учим тези деца по тротоарите да ходят, не по улиците. Нали знаете, не е важно какво казваш, а какво показваш.

Така че мили съграждани, не зная дали поста е за тук, но също така знам, че сте и една много голяма сила и се обръщам към вас, за всякакви съвети, които могат да ми помогнат да оправя поне тротоарите около училището и да бъде, лицеприятно, лесно и безопасно.

С ръка на сърцето, казвам - Моля, Помощ! Какво да направя?

Лек и усмихнат ден ви желая. Нека всеки да се опита да направи поне малко, за средата в която живеем.“