Жител на столичния квартал Люлин отново влезе в ролята на „редовен кореспондент“ по темите за тревата, храстите, клоните и изчезналите шахти. В отворено писмо до кмета той с доза хумор и немалко сарказъм описва как кварталът постепенно се превръща в градска джунгла, в която децата рискуват да се изгубят в тревата, а липсващите шахти се откриват едва след поредното косене. Според него поддръжката на зелените площи не трябва да прилича на експедиция през кварталите на София, а да бъде насочена към местата, където ежедневно преминават хора.

Ето какво пише той:

"Здравейте кмете, ПАК съм АЗ.

Не исках да пиша поредния пост за тревата и клоните, както преди две години, но явно съдбата ни е отредила да поддържаме тази красива традиция. Искрено се надявах, че думите на хората от квартала са достигнали до някого освен до глухарчетата, но явно отново трябва да си поговорим.

Когато започнете косенето на тревата, освен бензин за косачките е добре да се вложи и малко мисловна дейност. Например да се каже на момчетата с косачките, които между две косения успяват да поискат по една цигара от всеки минувач, че не е задължително да започват методично от Люлин 1 и да вървят квартал по квартал като експедиция на Националната география. Може да се направят няколко „горещи точки“: детски градини; училища; детски площадки; спирки на градския транспорт; пазари. Знаете, все такива места, на които ежедневно минават живи хора. Така гражданите ще видят някакъв ефект и няма да се чудят дали програмата за косене не е предвидена да приключи до следващите местни избори. Прилагам снимки как моето дете почти се изгуби в тревата пред детската градина.

В един момент обмислях да подам сигнал не до общината, а до Планинската спасителна служба. Не е нормално, разберете! След косенето пък започват археологическите открития. Оказа се, че под тревата има липсващ капак на шахта. За него вече съм подал сигнал в CallSofia и с интерес ще наблюдавам дали ще бъде поставен нов капак преди тревата отново да го скрие за следващите поколения. Но нека не говорим само за тревата. В Люлин сякаш е прието, че щом тревата бъде окосена, мисията е изпълнена. Ами храстите? Ами дърветата? Те също са част от градската среда и също са ваша отговорност. На много места клоните вече са превзели тротоарите до степен, в която човек се чуди дали върви по пешеходна зона или участва в новото риалити „Оцеляване в градската джунгла“. Храстите закриват видимостта по алеи, около спирки и пешеходни пътеки, а на места дърветата са толкова неподдържани, че спокойно могат да кандидатстват за защитен резерват. Поддръжката на зелените площи не приключва с едно минаване на косачката.

Ландшафтът не е само трева. Той включва дървета, храсти, клони, безопасни тротоари и нормална среда за живот. В противен случай не поддържаме квартал, а отглеждаме екосистема. И понеже сме подхванали нещата докрай – моля ви, след като окосите тревата, минете и я съберете. Нека поне веднъж в живота направим целия процес като хората. Знам, че звучи революционно, но вярвам във вас.

Искрено ви моля да дадем пример на децата си, че могат да живеят в чист и подреден квартал с перспектива, а не в постоянно състезание между тревата, бурените и общинската администрация.

И накрая, днес е 2 юни. Нека сведем глави и отдадем почит на Христо Ботев и всички герои, загинали за свободата на България. Поклон пред паметта им!

С уважение, Вашият редовен кореспондент по темите „Трева“, „Клони“, „Храсти“, „Дървета“ и „Изчезнали шахти“.