Напълно обикновена публикация в социалните мрежи. Жена споделя две снимки - на пекарна в Шумен и на мухлясала пица.

В текста към публикацията тя написа, че сутринта е купила пица от пекарната и само 30 минути след това 13-годишната й дъщеря се натровила, като състоянието й е било тежко.

На една от снимките се вижда отворена кутия за пица с няколко останали парчета вътре. Две от парчетата са ясно покрити с големи зони плесен, които имат синьо-зеленикаво оцветяване — ясен знак, че пицата е развалена. GlasNews умишлено няма да сподели снимката.

Подобни твърдения често се хвърлят в онлайн пространството. Не за лайкове, а за предупреждение.

Тук обаче случаят не е такъв. Профилът, от който са направени твърденията, е фалшив, а публикацията най-вероятно е с цел да се развали репутацацията на пекарната.

За щастие, членовете на местна Facebook група, се усетиха, че в публикацията се говорят неистини.

Едно от първите неща, които направиха впечатление на потребителите, бе фактът, че в пекарната подобни пици изобщо не се продават. Освен това коментиращи се осъмниха, че майка би дала толкова мухлясала пица на детето си. 

Справка в Google Images пък показва, че снимката вече е била споделена в онлайн пространството - в Reddit.

Името на жената, автор на публикацията, пък е Светлана Гущерова - досущ като името на Мис Плейбой 2009. Нейният профил пък е създаден преди 5 дни.

Не вярвай на всичко в социалните мрежи: Как да разпознаем фалшивите профили и да се предпазим от дезинформация

Една от най-честите практики за разпространяване на дезинформация е чрез фалшиви профили. Тези акаунти често се представят като обикновени потребители, но в действителност са създадени с конкретна цел – да разпространяват лъжи, да насочват обществени нагласи или да всяват недоверие и смут.

Как да разпознаем фалшивите профили?

Фалшивите профили обикновено имат следните характеристики:

  • Липса на реална информация – те често нямат лични снимки, публикации от личен характер или реални приятелства.

  • Създадени наскоро – много от тези акаунти са регистрирани преди дни или седмици, но вече активно коментират по чувствителни или политически теми.

  • Повтаряемост на съдържанието – използват еднотипни коментари, копират публикации от други места или пускат линкове към съмнителни сайтове.

  • Агресивен тон – често провокират, обиждат или натрапват крайни гледни точки, без да търсят диалог.

  • Съмнителни снимки и имена – профилните снимки често са на известни личности или генерирани от изкуствен интелект, а имената може да са измислени или написани на латиница без смисъл.

Не вярвайте автоматично на всичко, което виждате онлайн, дори и да е споделено от човек, когото познавате. Дезинформацията често се разпространява именно чрез доверие и неволно препубликуване.

Проверявайте информацията в повече от един източник. Ако една новина е истинска, вероятно ще бъде отразена и от други, достоверни медии. Ако е публикувана само в един анонимен сайт или споделена от профил без ясна самоличност, има вероятност да е фалшива.

Не се поддавайте на силни емоции. Фалшивите публикации често са създадени, за да предизвикат страх, гняв или шок. Ако нещо ви ядоса или разтърси силно, дайте си време преди да реагирате – това може да е именно целта на манипулацията.

Избягвайте споделянето на непроверена информация. Така може неволно да се превърнете в част от разпространението на лъжи.

При съмнение – подайте сигнал. Повечето платформи дават възможност да се докладват фалшиви профили или подвеждащо съдържание. Така помагате за изграждането на по-здрава и надеждна онлайн среда.