Една искра, един порив на вятъра, един миг невнимание – и земята се превръща в пламтящ капан. Вчера стотици хора около Сливен видяха с очите си какво значи стихията да диша във врата ти. Пламъците вилняха край вилни зони, горяха овощни градини, треви и надежди. И точно в този момент се видя най-ценното: че все още има хора, които не се колебаят да влязат в ада, за да го спрат.
Пожарникари, доброволци, служители на Областното управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ от Сливен и Стара Загора, хора с лопати, маркучи и кофи – всички рамо до рамо. Те не спасиха просто парцели и къщи – те спасиха животи, надежда и вяра, че заедно можем.
„Успяхме да го спрем буквално пред прага на домовете си“, казват хората от вилните зони. Изгорялата земя е черна, но душите са светли. Благодарност за всяка ръка, която е подавала вода, за всеки кмет, който е стягал хората за доброволчески отряд, за всяка водоноска, която е пристигнала навреме.
Специални адмирации за дежурните екипи, които останаха на терен през нощта – защото силният вятър не чака.
Благодарност и към Господ, че пусна дъжд – помощ от небето, точно когато земята прегаряше.
Поклон пред всички, които показаха, че доброто е заразително и че не е нужно да си професионалист, за да бъдеш герой.
Но нека тази нощ бъде и урок. Защото най-страшният пожар започва от най-малката искра на небрежност – един фас, едно палене на стърнище, едно „няма да стане нещо“… Е, става! И тогава героите трябва да плащат с потта и живота си за чуждото безхаберие.
Днес Сливен благодари. И цяла България трябва да си даде сметка: да пазим природата и домовете си не е чужда отговорност. Това е нашата застраховка срещу страха.
И нека не забравяме уроците на тази изпепелена земя. Пазете се. Пазете дома. Пазете надеждата.
