Майки на деца с увреждания отново се готвят за протести. Осем години след като излязоха на улицата, за да извоюват Закона за личната помощ, част от тях са готови да подновят битката. Причината е законопроект, внесен в Народното събрание на 10 ноември, който предвижда промени в договорите, заплащането и осигурителните права на личните асистенти. Родителите се опасяват, че ще загубят част от трудовата защита, за която са се борили с години.

Предложенията включват замяна на трудовите договори със специални договори за предоставяне на лична помощ и отпадане на обвързването на часовото възнаграждение с минималната работна заплата. За 2027 г. е предложена ставка от 5,24 евро на час, която ще се определя ежегодно с държавния бюджет.

Зад тези числа обаче стоят семейства, за които грижата не започва и не свършва с работното време.

„Аутизмът му изчезва ли, когато часовете свършат?“

Дани е майка на 10-годишния Наско. Момчето е с аутизъм и експертно решение на ТЕЛК за 100% увреждане. Тя е негов личен асистент, като държавата е определила 137 часа месечно за грижите, които полага.

„А в останалото време какво? Наско спира ли да има нужда от грижа? Аутизмът му изчезва ли, когато часовете свършат? Мога ли да спра да бъда майка, защото отпуснатото време е изчерпано?“, пише жената в социалните мрежи.

За Дани предложените промени означават още несигурност в ежедневие, което и без това изисква постоянни грижи.

„Не отнемайте достойнството и сигурността на семействата ни! Ние не искаме привилегии - искаме децата ни да имат право на грижа, подкрепа и достоен живот. Защото зад всяко решение стоят истински човешки съдби, а не просто цифри в един бюджет!“, призовава тя.

„Кога? Как? Кой ще поеме грижата за детето ми?“

Същата тревога споделя и Мария Калева, майката на Ивет, за чието семейство GlasNews вече е разказвал във връзка с благотворителна кампания.

Мария успява да работи по четири часа от вкъщи, извън ангажиментите си като личен асистент на дъщеря си. Казва обаче, че повече работа е невъзможна.

„Аз успявам да работя по 4 часа от вкъщи, извън грижите и ангажиментите си като личен асистент на Ивет. Но повече просто е немислимо. Кога? Как? Кой ще поеме грижата за детето ми?“, споделя тя.

Именно затова аргументът, че новите договори ще позволят на асистентите по-лесно да съчетават грижите с друга работа, не успокоява всички родители.

„Не искаме привилегии. Искаме да имаме право на труд, осигуряване, пенсия и достоен живот“, категорична е Мария.

„Запознайте се с Паци - олигархът, който ще спаси държавния бюджет“

С горчива ирония реагира и майката на Паци. Във видео, публикувано на Facebook страницата „Да помогнем на Паци“, тя нарича детето си „олигарх“.

Зад тези думи стои възмущението на майка, която ежедневно се грижи за дете с увреждане, а сега вижда как именно средствата за тази грижа се превръщат в обект на предложени бюджетни ограничения.

Майка, която няма как да отиде на протест

Призивите за нови демонстрации вече се разпространяват в социалните мрежи. Но за част от родителите дори възможността да излязат на улицата е недостижима.

Мария Христова разказва, че е участвала в предишните протести, понякога сама, друг път заедно с Гери. Сега обаче обстоятелствата са различни.

„Идвах по протестите и сама и с Гери. Яд ме е че сега няма да мога да дойда ако има протест.“

Баща ѝ е починал, съпругът ѝ е болен и няма кой да поеме грижата за Гери, докато тя отсъства.

Историята ѝ показва едно от най-тежките противоречия в живота на тези семейства. Родителите настояват да бъдат чути, но невинаги имат възможност дори да напуснат дома си, за да защитят правата си.

„35 години гледам детето си“

Сред десетките реакции се откроява и разказът на Кейти Недялкова.

„И аз съм личен асистент на детето си и го гледам вече 35 г и първите години никой не ни плащаше за това!!!“, пише тя.

Други родители припомнят, че грижата за човек с увреждане често означава отказ от професионално развитие и от възможността за постоянна работа извън дома.

Недялка Здравчева разказва, че е личен асистент на 88-годишния си баща, който е със 100% увреждане и не може да се справя без ежедневната ѝ помощ. Така недоволството обхваща не само родителите на деца, но и хората, които се грижат за възрастни близки.

„Не искам свобода, искам си правата по Кодекса на труда“, заявява Мая Любомирова, която работи като личен асистент по осем часа дневно.

Отново готови да излязат на улицата

Ина Маринова, която призовава за обединение срещу законопроекта, припомня протестите от 2018 г. и настоява родителите отново да се организират.

„Този закон беше извоюван изключително трудно и няма да се дадем просто така“, пише тя във Facebook.

Маринова призовава организациите и майките, участвали в предишните демонстрации, да се включат в нова национална мобилизация. Подготвено е и становище, което граждани изпращат до институциите.

Мария Ангелова от Варна заявява готовност да пътува до София за протест. Подкрепа изразяват и родители на хора със синдром на Даун, както и специалисти, работещи с деца с увреждания.

„Грижата за човек с тежко увреждане не е административна формалност, а тежък 24-часов труд“, заявява Севим Ибрахимова, която настоява спорните текстове да бъдат оттеглени.

Фондация предупреждава за риск за трудовите права

С официално становище излезе и фондация „Живот със Синдром на Даун“, председателствана от Силвена Христова.

Организацията настоява да бъдат запазени трудовите договори, обвързването на възнагражденията с минималната работна заплата, допълнителното заплащане за стаж и осигурителната защита.

Според фондацията преминаването към нов договорен режим може да лиши асистентите от права, които сега произтичат от Кодекса на труда, ако те не бъдат изрично гарантирани в новите разпоредби.

От организацията настояват и за защита на хората с вродени и необратими увреждания във връзка с отделен законопроект за промени в Закона за здравето.

Николай Попов също се включи

Подкрепа за личните асистенти изрази и Николай Попов, бащата на загиналата при катастрофа Сияна.

Той разказа, че дядо му е бил незрящ, но въпреки увреждането си е постигнал много със своя труд и воля.

„Тези хора нямат нужда от съжаление. Имат нужда от уважение, подкрепа и равни възможности!“, пише Попов.

Той разкритикува предложената промяна в заплащането и настоя спорните текстове да бъдат оттеглени.

„И точно от тях ли решихте да пестите?!“, пита той.

Какво следва

Социалният министър Наталия Ефремова увери, че предложените промени не целят намаляване на възнагражденията, а по-гъвкави условия за личните асистенти. Законопроектът все още не е приет и предстои разглеждането му в Народното събрание.

За родителите обаче остава най-същественият проблем - дали тази промяна ще запази трудовите и осигурителните права, които са извоювали след години на протести.

През 2018 г. майките на деца с увреждания излязоха на улицата, за да получат признание за труда и грижите си. Осем години по-късно част от тях отново се готвят да протестират.

А някои дори няма да могат да отидат.

Не защото нямат какво да кажат. А защото няма на кого да оставят децата и близките си, за чиито права се борят.

Снимка: архивен кадър от протестите през 2018г