Още димят раните от предишния пожар, изпепелил над 100 декара гора край Добрич. Днес край добруджанския град гори не само земята — гори и надеждата, че здравият разум ще надделее над човешката безотговорност. Огромни площи със зърнени култури са пламнали, разнасяйки пушек и пепел в посевите — там, където след седмици трябваше да жънем хляб.

Огнен ад край Добрич: Коритото на река гори, гората е следваща СНИМКИ

Панорамните кадри, заснети от въздуха, са повече от красноречиви — черен дим, изсъхнали стърнища, пожарища и ивица от пламъци, които пълзят ненаситно, застрашавайки реколтата и живота на всеки, дръзнал да се бори с огнената стихия.

Кой запали нивите?

Дали е небрежност, дали е умишлено палеж — още не е ясно. Ясно е само едно: този, който подпалва хляба, гори бъдещето на всички ни. Няма нормален човек, който би тръгнал да пали стърнища при силен вятър — но природата си знае работата, а Бог още повече.

Години наред слушаме едно и също — „суша, жеги, палежи, вятър — а после сметки за щети, обвинения и пак нови пожари“. Резултатът е един: изгорели декари, загубени добиви, унищожени труд и надежда. А онези, които остават с дим в очите и празни ръце, са хората от селата, фермерите и всички ние, които ще платим цената на безотговорността.

Докога?

Докога ще чакаме някой да „погори малко“ с оправдание за по-лесна обработка? Докога ще гледаме как черната мъгла над житата става символ на безхаберието? Докога ще броим изгорените декари и ще се чудим откъде да вземем хляб?

Огнената стихия край Добрич днес е още един болезнен урок: земята не прощава глупостта. И този път щетите няма да са само в цифри и статистика. Щетите са и в разрухата на здравия разум. Защото който гори хляба — себе си гори.

Снимки: Momchil Todorov, Facebook