Конституционната съдийка Десислава Атанасова бе избрана за представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право (т. нар. Венецианска комисия).
Решението е на кабинета на Росен Желязков "на подпис", т.е. неприсъствено, но за него има съгласие от министрите. Решението не беше обявено официално. Въпреки това, Конституционният съд не е давал предложение или становище.
Преди да стане конституционен съдия от квотата на Народното събрание, Десислава Атанасова беше депутат от политическа партия ГЕРБ в няколко парламента, шеф на парламентарната група и на здравната комисия. През 2012 г. беше и министър на здравеопазването.
„Представителят на България е с мандат, наш представител беше Филип Димитров до миналата година. От една година нямаме и Министерският съвет взе решение за избор на представители на двама конституционни съдии – Десислава Атанасова и съдия Белазелков. Опитът на г-жа Атанасова в Народното събрание беше основен“, мотивира решението на правителството премиерът Желязков.
Конституционният съд не е излизал с предложение или становище във връзка с взетото на подпис решение от Министерския съвет.
В последните години е създадена последователност конституционни съдии да бъдат предлагани за членове на Венецианската комисия.
„Този въпрос за мен е открит, защото участието макар и в един консултативен международен орган, води до представяне на становища, някои от които по-нататък се превръщат в казуси пред Конституционния съд. По-скоро мисля, че и през предишните години това не са били въпроси, които са поставяни пред Конституционния съд“, каза Янаки Стоилов за БТВ.
Юристи напомниха, че това не е първият случай на така наречен политически избор за този пост.
„Но, все пак дори професионалната подготовка на Филип Димитров, смятаме, че не може да се сравнява с тази на Десислава Атанасова“, посочи адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“.
Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, изборни процедури както и права на малцинствата.
Комисията подкрепи една част от последните поправки в конституцията у нас, а друга разкритикува и даде препоръки. Те бяха свързани с контрола върху главния прокурор и с правомощията на президента.
