На ул. „Дедеагач“ колчетата живеят по-малко от тревата между плочките. И не защото са некачествени – просто са неподходяща порода. Тук всяко колче е подложено на изключителен градски селекционен натиск: кой ще издържи срещу тарана на „караш-паркираш-гепиш“ културата?

Човекът, който сподели снимката – Димо Ковачев – съвсем културно моли районния кмет да измисли нещо по-здраво от колче. Нещо, което да опази тротоара за хората. Кашпа, казва. Защото сега имаме „чисто нов тротоар“, по който могат да се разхождат само джанти и гуми.

Но хайде да помислим креативно:

Кашпа ли? Тук трябва не кашпа, а цял бетонен бункер! Или жив плет от бодлива тел – красиво и функционално. Някой ще предложи и мини крепостни стени с ров и крокодили.

По-реалистично: тежкотоварен бетонен блок с табела: „Извинявайте за неудобството, но някой трябва да спре джигитите“. Може и арт-инсталация от стари колчета, изтръгнати и подредени като спомен за краткия им живот.

Ако тръгнете да питате местните пешеходци – ще ви кажат, че за всяка кола, качена на тротоара, някой чиновник трябва да си оставя заплатата като гаранция, че няма да позволи вандалщината да продължава. Но… нали знаете – тротоарът е ничия земя. Или поне не е за хора. Той е за коли, за железни лостове, за мутри с бухалки… ама не и за хора с крака.

Ако ви звучи комично, не е. Това е ежедневие – и Дедеагач, и Роженски проход, и „Триадица“, и половин София са една и съща сцена на същата пиеса: „Паркирай, където ти падне – пешеходците ще се оправят“.

Е, нека видим дали този път кашпата ще спаси тротоара. Ама истинска, тежка, със стоманобетон, арматура и може би бодлива корона отгоре. За да пази тротоара от колите. И за да пази хората от идеята, че имат право да вървят по права линия.

Снимка: Димо Ковачев, Facebook