От 1 април минималното обезщетение за безработица се увеличава от 12 лева на 18 лева на ден, а не 15 лева, както предлагаше правителството с проекта на бюджет на общественото осигуряване за тази година. Максималният му размер се повишава от 74,29 лв. на 85,71 лв. За това се разбраха в обсъждането на Бюджет 2022 на Тристранка социалните партньори.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 г., да се увеличат с 6,1%. Като се прибавят еднократните допълнителни суми към тях, се очаква ръстът на пенсиите да е с 13,4%. Средната пенсия през 2022 г. ще достигне 573,76 лв. без Covid добавката от 60 лв., която ще се изплаща на всички пенсионери в периода януари-юни.

От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 392,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (т.нар. таван на пенсиите) през 2022 г. е 1500 лв. През настоящата година за изплащане на пенсии са предвидени 14,12 млрд. лв. – с 1,072 млрд. лв. повече спрямо 2021 г.

Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв.

От 1 април паричното обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст ще се повиши на от 650 лв. на 710 лв. При майчинството ръстът е огромен, след като ГЕРБ години наред го поддържаше целенасочено ниско, за да стимулира жените да се връщат на работа. Така до миналия октомври майките получаваха по 380 лв. месечно за втората година на майчинството си, а от 1 април ще получават 710 лв. – почти двойно повече.

Работодателските организации са категорично против увеличаването на майчинството през втората година. С подобни мерки се реализират грешни политики, смятат от БСК и АИКБ. Вместо да бъдат осигурени достатъчно места в детски градини и ясли, майките се задържат извън пазара на труда, като така губят квалификация и трудови навици. Подобни дълги прекъсвания на трудовия живот на жените се отразяват на равнището на заплатите им, а впоследствие и на пенсиите, посочват от БСК.

От бизнеса се обявиха и срещу увеличението на минималната заплата от 650 лв. на 710 лв. от 1 април. Продължава административното увеличение на минималната заплата без да има оценка на въздействието от тази промяна, посочват от БСК.

Ваучерите за храна идват накуп през март или април

Ваучерите за храна за месеците от началото на година, в които нямаше как да бъдат раздавани, ще бъдат дадени накуп на работниците, като това ще стане през март или април. Това реши бюджетната комисия в Народното събрание при разглеждане на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане на първо четене. Решението беше взето с пълно мнозинство – 15 гласа "за", като дори опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС подкрепи предложението.

Припомняме, че заради липсата на гласуван бюджет за 2022 г. няма утвърдена годишна квота за предоставяне на ваучери за храна и така фирмите не могат да ги разпределят. Това все пак беше поправено, след като бюджетът за 2021 г. беше удължен до март месец.

Плановете на кабинета са бюджетът за тази година да бъде приет от парламента до края на февруари, и ако работата по издаване на ваучери бъде ускорена, хората може да ги получат още през март. Но като цяло бюджетът за 2022 г. ще влезе в сила от 1 април и е възможно от тази дата да стартира и даването на ваучерите.

Управляващите планират и стойността на ваучерите за храна да се увеличи от 80 на 200 лева. Те ще могат да се използват и за плащането на комунални разходи като сметки за ток и вода, а не както досега само за храна. Промяната е заложена в бюджет 2022, който трябва да бъде приет до края на февруари. Ваучери за храна получават 450 000 души, а стойността им за миналата година е била 390 млн. лв.

Отменят данъка върху лихвите, но данък "уикенд" остава

От 1 април данъкът върху лихвите от депозити се премахва, предвиждат други промени в данъчните закони. "Няма смисъл от този данък, банките вече не приемат депозити, вдигат таксите по всички сметки и слагат наказателна такса за големите спестявания", посочи председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански. За последната година приходите от данък "лихва" били 5 млн. лв., докато разходите за администрирането му били за 5.5 млн. лв.

Обещаното облекчаване на режима на прилагане на данък "уикенд" се отлага за 2023 г. Както стана ясно не е възможно той да бъде премахнат, защото България ще наруши изисквания на евродирективата за ДДС. Предложените текстове от депутатите предвиждат разходите за ползване на служебни автомобили, имоти и други фирмени активи за личните нужди на собственици и директори, вече да не се признават за данъчни цели и да се облагат с 10% данък печалба. Предстои обаче финансовото министерство да даде становище дали този начин на облагане е удачен.