На път II-19, между Добринище и Гоце Делчев, отново бе разпиляна ламарина, стъкло и човешка отговорност. Три автомобила, вкл. семейства с деца, са буквално размазани в резултат на нагло и опасно изпреварване, извършено в забранена зона. Пътят е добър. Видимост има. Времето – сухо. Причината? Един човек с високо его и нулев инстинкт за самосъхранение – и още по-малък за съхранението на живота на другите.

„Това е престъпление“, казва експертът по пътна безопасност Диана Русинова. И е права. Това не е инцидент. Това е умишлено действие с ясно пренебрегване на правилата, съзнателно извършено в условия, в които последствията са предсказуеми. Все едно да влезеш с нож в тълпа – шансът някой да не пострада е нищожен.

Проблемът не е в асфалта. Не е и в маркировката. Не е в пътната инфраструктура. Проблемът е в манталитета – в убеждението, че „на мен няма да се случи“, че „имам бърза кола“, че „другите да внимават“. И докато не започнем да назоваваме тези престъпления с истинските им имена, ще продължаваме да броим трупове по шосетата.

Къде са камерите на тези участъци? Защо този път, който минава през планински терен и е известен с честите си инциденти, все още не е оборудван с контролна система за рисково поведение? Защо не виждаме нито един случай на ефективна присъда за подобен тип безразсъдство?

Диана Русинова е категорична – с думи като „инцидент“, „пътнотранспортно произшествие“ и „непредпазливост“ се прикриват престъпни действия. И е време да спрем с евфемизмите.

Тази катастрофа трябва да бъде последната на този път. Не защото пътят ще се промени – а защото законът, контролът и наказанията трябва да се изправят срещу онези, които ползват автомобила като оръжие.