На 11 ноември православната църква почита свети великомъченик Мина Воин, покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите. На този ден се почитат и светците мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп. Теодор Студит.
Имен ден празнуват всички с имената: Виктор, Виктория, Мина, Минка и Минчо.
Известен чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклециан и Максимиан.
В народните вярвания свети Мина е бил господар на вълците.
От 11 ноември започват “Вълчите празници”, които водят след себе си най-дългите нощи и не трябва да се излиза по тъмно. Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от този ден нататък. Хората избягвали да излизат късно вечер. Можели да го правят само до началото на ноември. Тогава все още се разхождали вечерно време, играели хоро по тъмно, срещали любимите си след залез слънце. Също така трябвало до 11 ноември да се довършат всички започнати ремонти. Поправяли се огради и се запушвали дупките, за да не можели да се проврат през тях караконджоли и зли сили. „Вълчите празници” траят десет дни до 21 ноември.
В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух "Мратиняк" - черен на цвят с перушина и големи зелени очи - така си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш?". По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк" и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка" . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - защото смятали, че имат различни целебни сили.
Последният ден (21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември
