Жителка на столичния квартал „Банишора“ повдигна в социалните мрежи въпроса за спазването на нощната тишина, след като в малките часове на нощта била обезпокоена от шумна компания с дете. Случаят е от около 01:30 ч. през нощта, когато, по думите ѝ, група хора се смели, говорели високо, тичало дете, а възрастните спокойно „чоплели семки и си приказвали на висок глас, все едно е ден“.

„Няма спокойствие и през нощта. Ако не са пияните тийнейджъри, са тези – с детето посред нощ. Целият блок ги слуша. Нито съвест, нито срам имат. Аман вече!“, написа жената, която е майка на малко дете и заяви, че това не е единичен случай.

Вместо подкрепа обаче, публикацията ѝ предизвика редица упреци от други потребители, които я посъветваха да се премести „на село“, ако иска тишина. Реакцията от страна на част от коментиращите разкри познатата поляризация между правото на почивка и „толерантността към деца“.

Със спокоен, но ясен тон друга майка се включи в разговора и подкрепи първоначалната авторка, припомняйки колко важно е да се уважава нуждата от сън – особено за деца с хронични проблеми.

Авторката сподели личен тежък опит, при който след безсънна нощ, провокирана от нощен шум пред блока, дъщеря ѝ получава тежък гърч.

„Може би ми дойде в повече поредната шумна нощ, за да реша да пиша тук. По принцип съм търпелива. Това, че детето ми не може да спи, ме тревожи – но кой го интересува?“, написа тя.

Включи се и трети глас – който обърна внимание на нормативната страна на въпроса, припомняйки, че спокойствието между 22:00 и 08:00 ч. е защитено по Наредбата за обществения ред на Столична община. Според него, реакцията на мнозина, приемащи нощния шум за нормален, е „изключително странна“.

Темата провокира размисъл за границите на търпимостта и за ролята на личния пример, особено когато става дума за възрастни с деца. А също и за това как обществото ни реагира, когато някой се осмели да повдигне глас срещу нещо, което привидно всички са свикнали да приемат за „нормално“.

 

Снимки: Анна Дамянова