Автобус 604 има маршрут. Има си карта. Има си спирки. Има дори спирки, на които не спира. Всичко е измислено предварително. Поне на теория.

На практика един курс на столичната линия се превърнал в малко транспортно приключение, в което GPS-ът очевидно бил заменен с една от най-старите навигационни системи в света:

„Питайте хората.“

Историята е разказана от пътничка в социалните мрежи. Според нея зад волана на 604 бил водач от Непал, който не говорел български и, съдейки по случилото се, имал сериозни затруднения с маршрута.

Първият знак дошъл след Орлов мост. И то буквално - знак след знак, спирка след спирка.

По този участък 604 не е автобусът, който прибира всичко живо от тротоара. След пл. „Орлов мост“ той спира при хотел „Плиска“, а следващата му спирка е при УМБАЛ „Св. Анна“. Междинните спирки по „Цариградско шосе“ просто не са негови.

В този курс обаче, твърди жената, водачът започнал да спира на всяка. Вероятно за всеки случай. Защото ако не знаеш коя спирка е твоята, има един почти математически безпогрешен начин да не я пропуснеш - спираш на всичките.

Пътниците естествено забелязали, че 604 внезапно е станал необичайно гостоприемен към спирки от чужди маршрути, и започнали да питат какво се случва. Тогава транспортният казус станал и лингвистичен.

Според разказа водачът не говорел български. Започнало издирване на човек с английски.

В автобуса имало десетина души. Английски – не.

Така София, европейска столица през 2026 година, за няколко спирки получила собствена аналогова версия на Google Maps: пътниците гледат пътя и се опитват да обяснят на шофьора накъде да кара.

Само че идва „Плиска“. А след „Плиска“ маршрутът на 604 започва да става доста по-интересен.

По „Цариградско“ още може да разчиташ на стария български навигационен принцип „карай направо“. После обаче линията трябва да стигне до „Младост“, да завива, да се промъква през кварталите, да продължи към „Дружба“.

Картата прилича все по-малко на права и все повече на момент, в който вече е добре човекът зад волана да знае къде отива. Пътниците очевидно стигнали до същия извод.

„Бяхме малко пътници, никой не владееше чуждия език и след като се оказа, че няма кой по-нататък да му казва маршрута, бяхме принудени със знаци да слезем от рейса на Плиска“, разказва жената.

И така се случило нещо почти философско. Пътниците слезли, а 604 продължил бавно по „Цариградско шосе“.

Празен. Бавно по „Цариградско шосе“. Накъде? Това вече е въпрос, който остава някъде между транспортната схема на София и свободната воля.

„Къде се запиля, не разбрахме“, пише пътничката.

Един от мъжете в автобуса веднага се заел да сигнализира контролния орган.

И тук е важно да спрем с най-лесната шега. Да, водачът според публикацията е от Непал. Но проблемът не е Непал. Нито пък чужденците, които идват да работят в България.

Проблемът е далеч по-близо - в София.

Защото някой назначава водачите. Някой ги обучава. Някой трябва да провери дали познават маршрута. Някой решава кога са готови да седнат зад волана на автобус, в който след минути ще се качат десетки хора.

София отдавна мечтае за модерен европейски градски транспорт. Електронни табла, приложения, GPS, разписания в реално време.

Оказва се обаче, че понякога най-важната технология може да бъде човек от третата седалка, който знае английски и маршрута.

В този автобус такъв не се намерил.

И някъде там историята престава да бъде смешна. Защото автобусът може и да е изгубил маршрута си. Но много по-притеснително е, ако системата е изгубила представа кого и как пуска зад волана.