Детските площадки в столицата - места за игри или паметници на родителската незаинтересованост? Този въпрос провокира публикация на Пламена Петрова във Facebook от 14 май, която описа поредния случай на провалена гражданска инициатива в кв. „Младост 4“.

Една седмица „живот“ за кутиите с играчки

Преди седмица Пламена оставя две кутии на местната площадка, за да могат децата да прибират играчките си и мястото да изглежда подредено. Резултатът днес? Едната кутия е изчезнала, а втората е била счупена пред очите ѝ от дете, чиято майка дори не направила забележка, че предметът не е предназначен за сядане.

„Площадката пак е мизерия - пак има играчки, които са буквално за боклука, след като почистих“, споделя с огорчение жената.

Пламена задава риторичния въпрос на какво учим децата си - да рушат всичко, което не е лично тяхно, и да оставят боклук след себе си.

„Какъвто си вкъщи, такъв си и навън“

Постът на Пламена отприщи вълна от подобни истории, показващи, че проблемът не е изолиран само в един микрорайон.

Женя Петрунова споделя, че е спряла да посещава площадките заради фасовете и слънчогледовите семки около пейките. „Оставяла съм играчки до кофите, които след половин час видях изпочупени на тротоара... Никога повече!“, категорична е тя.

Михаела Захова разказва за сходен опит: „Събирах боклуците на съседите, изметох пясъка, оставих метла... всяко нещо за три дни“.

Анонимни коментари потвърждават, че в „Младост 2“ ситуацията е идентична: „Безхаберие на родителите, което се пренася към подрастващите“.

Диагноза: Свинщина за 5 минути

Общото мнение на майките в социалните мрежи е, че докато едни метат и чистят с часове, други успяват да превърнат мястото в „свинщина“ само за 5 минути. Основният проблем според тях не е липсата на кофи или съоръжения, а липсата на пример от страна на родителите.

Въпреки всичко: Опитът продължава

Въпреки разочарованието, Пламена Петрова не се отказва. Тя планира отново да почисти и да постави нова кутия, но този път - завързана за оградата.

"Ще ви сложа и табелки, така да напомнят, че трябва да е чистичко и хубаво за децата", завършва тя, надявайки се, че визуалното напомняне може би ще събуди съвестта на някого.

Остава въпросът: колко дълго ще оцелее следващата кутия и докога доброволната работа на неколцина ще бъде единствената преграда пред общата мизерия?

Снимка: Пламена Петрова