Огромни вълни, смразяващ студ и спасителен сал насред Черно море. Моряци очакват помощ, докато условията стават все по-трудни за понасяне. И тогава в небето се появява български военен хеликоптер. За хората в сала това е моментът, в който страхът отстъпва място на надеждата.

Дни след драматичната спасителна операция, при която бяха спасени 19 души, един от моряците разказа за преживяното. Историята обаче получи неочаквано продължение. Под публикацията му се включиха хора, които се представят за участници в спасителната акция, а сред благодарностите се появиха и думите на жена, чийто съпруг е бил на борда на бедстващия кораб.

Черно море под тревога: Втори потънал кораб за 48 часа, тече спасителна операция

Рамон Гарингалао сподели преживяното в личния си профил във Facebook. Споменът му е за минутите, прекарани в очакване на помощ, когато огромните вълни предизвиквали морска болест, а студът постепенно ставал непоносим.

Именно тогава моряците забелязали приближаващия български хеликоптер. По думите на Гарингалао още четири летателни апарата кръжали над района, докато спасителният екип се подготвял да ги изтегли от сала.

„Изпитахме огромно облекчение“, спомня си той и признава, че без бързата и решителна намеса на българските Военновъздушни сили е можело да се случи най-лошото.

Благодарността му е отправена към всички, участвали в операцията. Но едва ли е очаквал, че част от тях ще му отговорят лично.

Сред коментарите се появява Радостин Лютсканчев, който се представя като член на екипажа на български самолет Су-25, осигурявал прикритие на спасителния хеликоптер. Той изпраща поздрави на моряка и му пожелава здраве и късмет. Отговорът на Гарингалао е кратък, но изпълнен с признателност.

Още по-личен е коментарът на Христо Бикяров. Той се представя като човека, който е изтеглил моряка от спасителния сал в хеликоптера. Вместо да говори за трудностите на операцията, Бикяров му отправя едно простичко пожелание - да бъде здрав и да се наслаждава на всеки миг от живота.

„Поздрави от човека, който ви изтегли от сала в хеликоптера!“, завършва той.

Няколко думи, които свързват два съвсем различни момента - този, в който един човек е имал нужда от спасяване, и този, в който вече може спокойно да благодари.

Но под публикацията има и друга гледна точка. Тази на хората, които не са били сред вълните, но са имали свои близки там.

Уина Локсин, която посочва, че съпругът ѝ е сред спасените, се обръща към българските военнослужещи с дълбока признателност. Благодари им за смелостта, отдадеността и за това, че са върнали не само нейния съпруг, но и целия екипаж на безопасно място.

„Семейството ни винаги ще бъде благодарно за това, което направихте“, пише тя.

В коментарите се включват и други хора, които отправят благодарности и пожелания към спасените моряци и българските военни.

Така една публикация се превръща в място, където се срещат различните страни на една и съща история. Моряците, които са чакали помощ сред огромните вълни. Военнослужещите, които са достигнали до тях. И семействата, за които най-важната новина е била, че близките им са живи.

Както GlasNews вече съобщи, спасителната операция в Черно море приключи успешно, като всички 19 души от бедстващия екипаж бяха спасени.

Край на спасителната операция в Черно море: Всички 19 души от GAS HUSKY са спасени

Днес историята им има и друго измерение. Не само заради трудните условия, в които са действали българските военни, а заради начина, по който спасители и спасени продължават да общуват след преживяното.

За едните операцията е част от служебния им дълг. За другите тя означава възможността да се приберат при семействата си.

И когато един от спасителите напише „Аз съм човекът, който те изтегли от сала“, а отсреща стои човек, който вече е в безопасност, едва ли са необходими много повече думи, за да се разбере значението на стореното.