В Пазарджик отдавна да буташ детска количка по тротоара, е приключение, достойно за екшън с Том Круз. На снимките на Йоана Йовчева виждаме една напълно нормална за България „инфраструктурна главоблъсканица“: тротоар, блокиран от величествено дърво, гордо заело точно целия път за минаване. От другата страна – стройно опъната мрежа с колчета за капак. Ефектът? Количка с бебе? Ами… успех!
Йоана го е обърнала на шега и предлага 10 лева за най-адекватен коментар на въпроса: „Как да мина оттук, без да слизам на платното за движение?“
А отговорите? По-български гениални: „Ред Бул дава крила“, „С офроуд количка“, „Разменяш бебетата с идващата майка отсреща и се надяваш съдбата да ви събере пак след строежа“. Не му липсва хумор на народа – за разлика от адекватен пешеходен път.
Всъщност няма никакъв проблем. Просто не сте проектирали количката си като дрон. Или сте си избрали прекалено обикновен маршрут. Тротоарите не са за майки, колички или възрастни хора с бастун. Те са арена за контейнери, дървета, шахти с липсващи капаци и временни огради за „ремонт“, който трае с години.
Ако сте жена с количка – вие сте супергерой. Вдигате я, подскачате, балансирате бебето, държите детето от другата страна за ръка и махате с крак разпилените боклуци. Кой каза, че майчинството не е спорт? Пазарджик е решил – ще ви направи шампион по спринт и прескачане с препятствия. Без награда, освен потупване по рамото: „Мале, к’ви майки имаме!“
Иначе кметове идват и си отиват, тротоарите си остават капани за колички. Но пък е хубаво, че можем да се смеем. Йоана подарява 10 лв. за най-добрия коментар, докато местната управа не дава и стотинка за нормален достъп.
Благодарим ти, Йоана – и за въпроса, и за това, че ни напомняш: тротоарът не е за хора. Той е за всичко друго. А ти си носи крилете или поне офроуд гумите.
