Убийството на Георги на Младежкия хълм в Пловдив разтърси обществото. Именно затова общественият посредник на Община Пловдив Борислав Стаматов събра на извънредна кръгла маса представители на местната власт, полицията, прокуратурата, училищни директори, психолози и граждани. Срещата, на която присъства и кметът на Пловдив Костадин Димитров, беше провокирана от нуждата за отговори след фаталния инцидент. Тя имаше за цел да надскочи формалния тон и да потърси реални решения, конкретни мерки и срокове, за да се предотврати следваща подобна трагедия. Дискусията обаче оголи сериозни дефицити в комуникацията между институциите, липса на ресурси и дълбоко разминаване между административните мерки и реалните нужди на младите хора на улицата.

„Очи, уши и мозък“: Технологии и дигитален детокс срещу агресията

 

Като част от мерките за превенция кметът Костадин Димитров представи идеята за изграждане на нова интелигентна система за сигурност в града. Тази система е замислена да функционира като „очи, уши, мозък и ръце“ - чрез сензори и камери тя ще събира данни, ще анализира и симулира рискови ситуации, за да подава сигнали за необходима намеса още преди престъплението да е ескалирало, предаде Trafficnews.

Освен технологичните иновации, кметът постави акцент и върху пагубното влияние на социалните мрежи. В хода на срещата беше предложена идеята за въвеждане на „зони и събития без телефони“ в културния и спортния календар на града, както и обсъждане на възможността за „дигитални почивки“ между учебните часове. Целта е децата да бъдат откъснати от екраните, за да се стимулира реалното социално общуване, тъй като практиката показва, че без устройства младежите започват да комуникират пълноценно помежду си.

За да се противодейства на онлайн заплахите, от встъпването си в длъжност директорът на ОД МВР - Пловдив Васил Костадинов е разпоредил във всяко районно управление в града да има служител, който да е отговорен ежедневно да следи социалните мрежи за рисково поведение, оръжия или ескалация на напрежението. Въпреки че полицията вече е успявала да реагира превантивно на подобни сигнали, органите на реда признават, че нямат достатъчно технически и човешки ресурс, за да наблюдават целия интернет трафик автоматизирано.

Прокуратурата: Законът не наказва намерения, а саморазправата е недопустима

Представителите на прокуратурата приветстваха идеите, но изразиха скептицизъм относно капацитета за тяхното изпълнение, подчертавайки, че няма как до всяко дете в риск да бъде поставен полицай или психолог.

От държавното обвинение обърнаха специално внимание на надигащата се вълна от призиви за граждански арести и организиране на "капани" чрез фалшиви чатове в социалните мрежи. Прокуратурата категорично предупреди гражданите да не прибягват до саморазправа. Прокурор Анелия Трифонова разясни, че според българското законодателство намеренията не са наказуеми; за да има престъпление или опит за такова, трябва да е налице начало на изпълнително деяние. Тя призова гражданите да сигнализират полицията едва когато започне реално действие, а не да се водят от емоции и слухове.

В отговор на общественото недоволство относно наказанията, присъстващите прокурори напомниха, че законът предвижда редуцирани присъди за непълнолетни – максималното наказание за лица до 16 години е 12 години лишаване от свобода, а за 14-годишни – до 10 години.

Коренът на злото: Липса на принадлежност и нечутите младежи

Докато институциите обсъждаха камери и закони, експерти посочиха, че истинската причина за детската престъпност се крие в потребността от принадлежност. Когато младежите не намират подкрепа в семейството или в позитивни общности, те се насочват към рискови групи, където се чувстват значими.

Този аргумент бе остро подкрепен от граждани и хора, занимаващи се с работа с младежи на терен. Според тях превенцията не се изчерпва само с наливането на милиони в спортна инфраструктура, тъй като в Пловдив има над 60 000 младежи и не всички от тях имат интерес към спорта. Те отправиха остра критика към липсата на внимание към младежките организации и алтернативните форми на ангажираност.

Горчивата реалност на Младежкия хълм

Изказвне направи и гражданинът Иван Деспов, който от години поддържа пространството около Младежкия хълм. Той разобличи илюзията за постоянен полицейски контрол в района, обяснявайки, че заради бариери и специфичен терен, автопатрулите физически не могат да обходят невралгичните точки на парка. 

Деспов разказа, че само от началото на годината е предавал видеозаписи на полицията шест пъти, а на хълма са извършени редица арести, при които са задържани над 10 души с повдигнати обвинения. Той завърши с мрачна, но отрезвяваща констатация, която обобщи закъснялата реакция на системата: "Трябваше ли да стане убийство, че да се обърне внимание публично на проблемите?"

Срещата в Пловдив приключи с обещания за създаване на постоянна междуведомствена работна група, но остави висящ най-важния въпрос - дали институциите най-накрая ще започнат да говорят на езика на младите хора или превенцията ще остане само на хартия.