В свят, в който често бързаме, понякога не забелязваме малките жестове, които всъщност носят най-голямата топлина. Такъв е случаят, описан от Райна Недялкова във Facebook на 30 юни – история, в която добрината и уважението към възрастните хора напомнят колко много значи човечното отношение в ежедневието.
Случва се около обед във Велико Търново. На спирката при „Халите“ електробус № 100 спира, за да качи пътници в посока Съдебната палата. Сред тях – много възрастен мъж, който едва успява да се доближи до вратата в последния момент. Шофьорът реагира мигновено – спуска платформата, така че тя да се изравни с бордюра, а кондукторката подава ръка на стареца и го настанява удобно.
„Вътре е хладно, чисто, а обслужването – на много високо ниво“, споделя Райна. И допълва: „Шофьорът отново смъкна платформата накрая, за да може възрастният човек да слезе лесно. Старецът се просълзи и благодари. Благодарих и аз“.
Тази сцена напомнила на Райна за времето, когато преди години гостувала в Германия и с възхита наблюдавала грижата към пътниците там. „Сега се върнах назад в годините и ми стана много мило на душата“, отбелязва тя в трогателния си пост.
Тя допълва, че не за първи път пътува с електробусите във Велико Търново и че екипите – и шофьори, и кондуктори – винаги се отнасят с уважение и съпричастност към пътниците. И отправя искрено пожелание: „Дай Боже всички автобуси във Велико Търново да са с такива добри екипи! И тайно си мечтая обещаният малък електробус (предизборно няколко пъти) за хората от „Варуша“ да тръгне не само в мечтите ни“.
Историята е скромна, но носи силно послание – че добротата не се измерва в мащаб, а в отношение. Един спусната платформа, една подадена ръка, една усмивка – могат да се окажат по-важни от всяка реформаторска програма.
А може би... електробус № 100 е просто една подвижна машина с душа.
Снимка: Община Велико Търново / архив
