Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. бе присъдена на американския психиатър и невролог Карл Деисерот и неговите германски колеги Петер Хегеман и Георг Нагел за революционния им принос в областта на оптогенетиката.
Нобеловият комитет ги отличи за това, че поставиха основата на нова ера в невронауката, разкривайки метод за спретнато включване и изключване на невронни вериги, отговорни за специфични спомени, емоции и поведения. Тримата лауреати си разделят и паричната премия от 12 милиона шведски крони (около 900 000 паунда).
Иновацията стъпва върху откритие от началото на 2000-те години, когато Хегеман и Нагел откриват каналродопсин — специален протеин в водораслите със свойства да реагира на светлина.
По-късно Деисерот успява да имплантира този светлочувствителен протеин в нервните клетки на мишки и за първи път да дирижира тяхната електрическа активност с помощта на светлинни импулси, предава BBC.
Методът не само позволява да се картографира мозъкът и да се изучават разстройства като депресия и шизофрения, но и прави първите си успешни стъпки в клиничната медицина, възстановявайки частично зрението на хора, ослепели от пигментен ретинит.
Както при всеки грандиозен пробив в биотехнологиите, фундаменталното откритие на тримата учени отваря вратата към фасциниращи, но и потенциално опасни хоризонти. Способността на науката да манипулира емоциите, спомените и поведенията чрез светлина поставя въпроса къде свършва лечението на тежки неврологични заболявания и къде започва финият контрол върху човешкото съзнание.
