Пловдивчанинът Владимир Стрински, който живее и работи в Лос Анджелис, ще опита да събере клоните на родословното си дърво. Смята се, че неговият прапрадядо Георги Стрински през нощта на 6-и срещу 7.02.1872 г. (стар стил) сваля от бесилката Васил Левски и го погребва, като с канатите на каруцата прави своеобразен ковчег. Без да сподели с никого тайната за местонахождението на гроба, няколко дни по-късно той е убит от турци.
А Glas.bg в поредица материали показва народословното дърво със светлия лик на Апостола на свободата – вън от небивалиците, събирайки реалното и легендарното. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.
Няколко месеца след гибелта на Апостола, баба Гина и родственици започнали да питат софиянци къде точно е мястото на гроба и още тогава противоречивите сведения не водят до нищо конкретно.
За първи път гробът се споменава в последното стихотворение на Христо Ботев "Обесването на Васил Левски": "Гарване, и ти, птицо проклета, / на чий гроб там тъй грозно грачеш?" Дали в това видение има предчувствие, че само черната птица знае мястото, където намират покой свещените тленни останки…
На 06.08.1878 г. току-що сформираният Общински съвет на София взема решение на мястото, където се е издигало бесилото, да се изгради паметник на Васил Левски. Основите се полагат, а специална комисия с постановление № 5 от 25.07.1885 г. решава под паметника да бъдат положени костите на Апостола. Поименно са споменати двама софиянци, които ще посочат къде се намира гробът, понеже са присъствали на погребението. След ред перипетии и драматични събития в най-новата ни история монументът тържествено е открит на 22.10.1895 г. Но паметникът не е костница. И не може да бъде…
"Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката" - по разказ на очевидката Атанаса Н. Янева (Георгиева Стринска по баща, "Вестник на вестниците", юли 1937 г.)
Атанаса Янева (Стринска) е разпитвана през 1937 г. от Общоградския комитет за издирване гроба на Васил Левски: "В деня на обесването след залез-слънце волска кола отнесе тялото на Левски през мостчето над хендека и заскърца към близките гробища". Тя стояла с баща си на балкона на тяхната къща до хендека. Процесията включва колар, няколко заптии, свещеник няма. (По Н. Хайтов, "Гробът на Васил Левски", стр. 49)
Според спомените на Атанаса Янева (Стринска), препредадени от Г. Черкезов през 1967 г., "Бодро вървял Апостола, а когато наближил бесилото, извикал на турски на палача Рушид Баба: "Приготви се, идва овен да го заколиш". (Хайтов, стр. 56)
Очевидно е пълното разминаване между показанията на дъщерята Янева - Стринска и мълвата, че баща й в нощта след деня на обесването сваля от въжето мъртвия Левски и го погребва незнайно къде. А Атанаса Янева (Стринска) е сестра на дядото на пловдивчанина Никола Стрински, който за първи път разказа пред Glas.bg, че прадядо му е свалил Левски от бесилото и е отнесъл тайната за гроба му в своя гроб няколко дни след това, когато самият той е убит от турци.
По разказ на Мария Поппавлова във в. "Мир" от 06.03.1937 г. на смъртно ложе нейният съпруг Илия Джагаров й казва, че Апостола бил заровен на плитко близо до бесилката. Изравят го, заедно с Христо Хамбарков, и го препогребват в църквата "Св. Петка Самарджийска". (Опелото извършва свещеник Кръстю Стоилов. Илия Джагаров е участник в четата на Христо Ботев, а Христо Хамбарков е клисар в "Св. Петка".)
През май и септември 2011 г. пред различни медии Мариян Левтеров, правнук на Илия Джагаров, е доста... екшън обстоятелствен: През нощта след обесването Илия Джагаров и Христо Хамбарков крачат по пустото поле, преоблечени като заптии. Носят бъклица с вино, примесено с приспивателно, предназначено за стражата. Минават часове, докато упоените охранители заспят. Тялото е свалено от въжето и в чувал пренесено до "Св. Петка".
Очевидна е пълната несъвместимост между двете версии за погребението на Апостола.
Дълги години намеренията за откриване гроба на Левски не са актуални, но през 1937 г., покрай 100-годишнината от рождението му, на тази тема в печата се появяват десетки противоречиви материали. От тогава досега, вече в годините на понапреднал 21-ви век, твърденията, сведенията и догадките около гроба не показват никакви признаци на затихване. Версии, версии и... нищо достоверно. Изглежда, само гарванът от потресните строфи на Христо Ботев знае местонахождението на гроба.
Ясно е само едно – че реалното събитие се разтваря в легендарното.
Следва продължение!
