Не много отдавна, когато през 2019 г. Пловдив бе Европейска столица на културата, гостите от върволица чуждестранни делегации възхитено наричаха града под тепетата фантастико сити. Въпреки че веднага след откриващата церемония през януари, чак до началото на септември, централният площад трябваше да бъде заобикалян поради подмяна на настилката. Като рана в гръдта под празнична дреха. Точно тогава ли беше времето?

Моментната картина е по-скоро трагико сити. Чет нямат пропищелите обитатели и изнервени шофьори в километричните колони на претоварения трафик. Градът се задъхва поради много  ремонти, преустройства, реновации, строителство по стари и нови проекти, чийто брой и мащаб се събира в трудно управляем проблем.   

Идеята за проекта Модър-Царевец, част от Южната тангента, датира от 2013 г., строителството започна през януари 2021 г., обектът се превърна в медийна дъвка, но след ред перипетии вече наближава финалната точка. Тандемът „Брезовско шосе“ – „Дунав“ влезе в ремонт по проекта за Водния цикъл в края на 2021 г. и създаде сериозни проблеми на трафика. Очаква се скоро булевард „Дунав“ да влезе в ритъм, но работата на „Брезовско шосе“ ще се проточи още поне година. По Южния обходен колектор, част от проекта за обновление на ВиК мрежата, се работи вече година. Строителството създава транспортни тапи на няколко участъка. Реновирането на Дондуковата градина също засегна транспорта.

Затворени са кръстовища, отсечки и цели улици в града. „Черешката на тортата“ е пробивът под Централна гара и неизбежното реконструиране на Бетонния мост, който свързва район „Южен“ с централната част. А какво би станало, ако бе започнат и пробивът под Водната палата? Не е лесно да се строи в Пловдив. Под всяка копка излиза археология, в периферията пречат мрежите на интернет доставчици, колектори на ТЕЦ, водопроводи и прочее подземна инфраструктура. И все пак вече свършва първата четвърт на 21-ви век, специалистите са наясно със съвременните  технологиите. Вече няма смисъл, пък и няма на кого да бъде зададен въпросът защо са подхванати толкова много обекти, чийто събирателен ефект влошава качеството на живота на хиляди граждани.

Златното правило на пазарната икономика е в съотношението качество - цена. Хранителните стоки имат срок на годност, а бяла, черна техника, електроуреди… и гаранционен срок. Инфраструктурните обекти в Пловдив имат изрядна документация: проекти, инвеститори, изпълнители, открито финансиране, стойност, срок от стартиране до приключване… Цената бързо излиза извън обсега на общественото внимание, а качеството и срока ще илюстрираме чрез ремонта на един булевард и една улица.

Реновирането на бул. „Хаджи Димитър“ започна в началото на септември 2022 г. и завърши на 26.10.2023 г. Пресметнете с колко бяха просрочени планираните 240 дни. Никак не липсват недоизпипани работи и все пак бившият вече кмет се реши на официално откриване. Нещо, което не посмя да направи на уж готовата да поеме трафик улица „Даме Груев“. Там ремонтът започна през ноември 2021 г., уж за 10 месеца, но само първата отсечка от булевард „Македония“ до пресечката с улица „Охрид“ удари година. Улицата бе фолклоризирана в социални мрежи и махленски раздумки, на национално ниво стана известна като жълтите столични павета. Радио Пловдив на няколко пъти бодро започваше утринната си програма с информация, че тръгва автопотокът и това все пак се случи на 03.11.2023 г.

И още първият дъжд на другия ден образува водни огледала на доста места. Предблоковите пространства все някой ден трябва да възстановят предишния си вид. По тротоарната настилка има още доста работа, да не говорим за отсечката, успоредна на читалище „Христо Ботев“ – това е нов строителен обект. Ако в най-скоро време кръстовището с улица „Пере Тошев“ – с ляв завой и нескончаем пешеходен поток към и от Събота пазара, не бъде светофарно регулирано, да пази Господ. Запази ли се старото темпо, довършителни работи има може би за още един управленски мандат. Преди време видял и патил горски надзирател от средногорско село мъдро се утешаваше, че „една работа и лошо да бъде направена, пак е хубаво“. Едва ли ще се съгласят с житейската мъдрост съкварталците, които доста време газиха или прахоляк, или кал като в разказ на Елин Пелин.

А северно и южно от Централна гара площ от около квадратен километър по-скоро прилича на ударена от тежка бомбардировка. Няма ги няколко от коловозите пред гарата, челните коловози  изцяло липсват. Движението по бул. „Христо Ботев“ едва диша като при астматичен пристъп. Северно от гарата, там където се въртеше кръгово движение, е разположен склад за строителни материали. Дори от птичи поглед не може да бъде обхваната сложността на мащабното строителство. Няма как да надникнем в пробива под релсовия път, който ще свърже бул. „Васил Априлов“ и бул.  „Македония“. Около половин километър, нещо като отсечка на метро с подходи към жп гарата, двете автогари „Юг“ и „Родопи“, спирките на градския транспорт. Преди това да се случи – нов водопровод по цялото трасе, канализация, отводнителни шахти, кабелна мрежа. Сложно и времеемко.

А проектът обещава, че след реновирането на железния път влаковете ще пристигат в Бургас преди леки коли и автобуси. Обаче ново коловозно развитие, нова контактна мрежа, нови стрелки… това би било безсмислено, ако Бетонният мост запази сегашния си вид. От Националната компания „Пътна инфраструктура“ настояваха пречката да бъде премахната, с това Община Пловдив просто нямаше как да се съгласи. Вижте какво става в час пик по ул. „Димитър Талев“ и бул. „Македония“ при вече функционираща ул. „Даме Груев“, за да се разбере какво би станало при липсата на бетонния надлез над релсите. Обаче това е неизбежно, обновлението на железния път не може да чака пробивът под гарата да пусне автопотока и чак тогава да започне реконструкцията на стария мост, който трябва на „порасне“, за да може да минават скоростните влакове. Работи се с многомилионни брюкселски пари по програмата „Транспортна свързаност“, забавянето налага прехвърляне на суми в нова периодика, виси опасността от орязване на неусвоени средства. Така комуникационният пъзел в Пловдив се превърна в Гордиев възел. Няма как по примера на Великия Александър да бъде разсечен с меч, въпреки  митичната си сложност ще трябва някак да се разхлаби и развърже.

А макропроблематиката на микро ниво вгорчава живота на Малкия човек. Чуйте Тодор Костов, собственик на обект за готова храна, на място или за вкъщи, ул. “Иван Вазов“ № 86:

"Захванах се с този бизнес преди повече от 5 години. За една година обектът се разработи, стичаха се клиенти от бул. „Априлов“, бул. „Руски“ и ул. „Вазов“. Удариха ме 2-3 затваряния по време на ковид кризата, едвам издържах. Сега достъп до магазина има само по тънка пътека откъм бул. „Ботев“. Оборотът спадна с повече от 50 процента. Уж беше временно, обещаваха връзка през кръговото с „Руски“ и „Вазов“ от първи септември, че октомври, че ноември, сега се надявам на декември, но… все не се случва. Работех с 6 души персонал, наложи се да го съкратя до четири. Едва си плащам сметките, наем и всичко останало. С кредит започнах, сега без нов кредит няма как да устискам. Не стига това, ами през голяма част от работното време просто държа волана в задръстванията. Сутрин карам сина ми, четвъртокласник в училище „Димитър Талев". После през Бетонния мост до складовата база на „Брезовско шосе“ стигам за час и десет минути. Как се работи с такива загуби на време и пари?"

Преустройството на железните пътища също върви с просрочени обещания. През най-жарките летни дни директните влакове Пловдив - Варна тръгнаха от гара Филипово с обещание да се върнат на Централната в края на септември. Дано стане през декември, но как да се надяваме, че с такива темпове неугледният пейзаж около Централна гара ще придобие съвременен градски вид в обозримо бъдеще? Прословутият Бетонен мост бе ремонтиран през 1981-82 г. Тогава автопотокът бе значително по-тънък, но не беше лесно. Главен лекар на голяма пловдивска болница без грам ирония се оплака, че ремонтът на баня и тоалетна е по-сложно от докторска дисертация. А през 1977 г. френската верига хотели „Новотел“ откри на северния бряг на Марица ново звено. С точно спазване на предварително обявената дата за край на строителството. Така, както се е затегнал комуникационният възел в Пловдив, на новоизбраната общинска управа няма как да бъдат спестени главоболията на главния лекар с давност 40 години.

Поколението, което кара трета възраст, на младини бе обилно облъчвано с илюзорни обещания за сияйно бъдеще. Така и не дочака сносно настояще…