Жител на Асеновград постави публично въпроса за достъпа на деца и младежи до училищните дворове и спортните площадки в града. В сигнал той изразява недоволство от това, че според него училищните дворове са заключени извън учебно време, на фона на ограничения брой свободно достъпни пространства за спорт.

Мъжът обръща внимание и на необходимостта родителите да плащат за тренировки и достъп до спортни съоръжения, ако искат децата им да бъдат физически активни. Според него отварянето на училищните дворове би осигурило повече възможности за безплатен спорт, игри и социални контакти между децата.

В публикацията си асеновградчанинът отправя критики и към местната власт, като призовава Асеновград да последва примера на други общини, в които училищните дворове са достъпни за деца и младежи извън учебните занятия.

Публикуваме сигнала му без редакторска намеса:

„СПОРТЪТ И ЗАКЛЮЧЕНИТЕ УЧИЛИЩНИ ДВОРОВЕ В АСЕНОВГРАД

Асеновград е пословичен с липсата на места, където децата и младите хора могат да спортуват и да практикуват любимите си спортове. Всичко това, разбира се, рефлектира върху липсата на двигателна активност и върху впускането в различни вредни навици, които са в ущърб на здравословния начин на живот.

И на всичкото отгоре - всички училищни дворове са заключени.

Представете си следната ситуация: в един град, в който почти няма условия за спорт, има хиляди автомобили - и по улиците, и по тротоарите. Това прави почти невъзможно децата просто да излязат и да играят.

И се налага родителите, като престъпници, да прескачат огради, за да могат да вкарат тротинетка или просто да оставят децата си да играят на спокойствие.

Абсурдно, но се оказва, че за да може вашето дете да спортува, трябва да плащате. Да плащате, за да може да практикува даден спорт, да посещава тренировки или някакъв кръжок. Защото терените и пространствата за спорт с ползват от клубове, които искат такса, за да можете да ползват вашите деца терените, залите и прочее места за двигателна активност и спорт.

Дотам ли стигнахме?

Да плащаме, за да могат децата ни да бъдат физически активни.

Докога така, господин кмете?

Докога ще лишаваме децата от възможността да спортуват и от желанието да бъдат в социален контакт едно с друго?

Не разбираме ли, че когато сме заключили училищните дворове, ние буквално бутаме децата към това да стоят с телефони в ръце?

Нека вземем пример от много други общини. В рамките на своите правомощия кметовете там направиха така, че училищните дворове да бъдат отключени и достъпни за децата и младите хора.

Защото спортът и движението не трябва да бъдат привилегия. Те трябва да бъдат възможност за всяко дете.

Спомням си как преди години с кмет, председател на ОбС, общински съветници и директори на дирекции от голяма българска община, управлявана от ГЕРБ, бяхме заедно из планините. Те са мои приятели и тогава им споделих, че се кефя на впечатляващото им отношение към планината и двигателната активност.

А сега, уважаеми мои съграждани, си представете Караиванов, Грудев, Чирпана Джоунс и Тенката с раниците да качват връх Амбарица, например.

Представихте ли си го?

Трудно ще ви е, защото това граничи със сюрреализма.

И ние очакваме от това гюбре да има отношение към децата, към спорта и към туризма...?

Чок зор, уважаеми зрители!“

Твърденията в сигнала са позиция на неговия автор. Към момента в предоставената информация няма позиция на Община Асеновград или на ръководствата на училищата относно причините за ограничения достъп до дворовете и възможността те да бъдат отворени извън учебно време.

 

Снимка: Ивайло Мирчев