Тегленето на кредит – било то потребителски за ремонт или ипотечен за мечтания дом – вече е нормална част от финансовия живот на повечето хора. И въпреки че всички теглим кредити от години, продължаваме да допускаме едни и същи грешки, които могат да ни струват много пари.

В тази статия ще разгледаме петте най-чести капана при кандидатстване и ще ви дадем конкретни съвети как да ги избегнете – без значение дали говорим за потребителски, или за ипотечен кредит.

Грешка №1: Влизате в банката неподготвени

Това е основната грешка, от която следват повечето други. Много хора решават, че им трябват пари, и директно отиват в първия банков клон, без никаква подготовка.

Как да я избегнете: Подготовката е 90% от успеха. Преди дори да говорите с кредитен консултант, направете две неща.

Първо, проверете кредитното си досие. Всеки български гражданин има право веднъж годишно на безплатна справка от Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ – може да я заявите онлайн или на място в БНБ. Тя ви показва всички текущи и минали кредити, включително забравени задължения по кредитни карти или стари просрочия, които може да тежат на досието ви, без вие да подозирате. Ако открите проблеми, изчистете ги преди да кандидатствате.

Второ, съберете документите си. Ще ви трябват трудовият договор, удостоверение за доход от работодател (за последните 6-12 месеца), данъчни декларации (ако сте самоосигуряващ се) и лична карта. Когато идвате в банката с готов пакет, изглеждате като сериозен и организиран клиент – а това винаги e във ваша полза.

При потребителски кредит добрата кредитна история може да ви донесе не просто одобрение, а и по-нисък лихвен процент. Лошата история често води директно до отказ.

При ипотечен кредит залогът е още по-висок. Дори малък проблем в ЦКР може да доведе до отказ или до изискване за по-голямо самоучастие. Банката ще разглежда историята ви под лупа, така че всяка дребна изненада ще ви забави.

Грешка №2: Гледате само лихвата, забравяте всичко останало

„Банка Х дава 4,5% лихва, банка Y – 4,7%. Очевидно първата е по-добра." Това е опасно опростяване. Лихвата е само един от компонентите на цената на кредита – има още много неща, които я определят реално.

Как да я избегнете: Винаги гледайте ГПР – Годишния процент на разходите. Този показател е задължителен по закон и включва не само лихвата, но и всички съпътстващи такси: за разглеждане на документи, за управление, за оценка на имота (при ипотека) и така нататък. ГПР ви дава реалната картина колко скъп е един кредит.

Поискайте Стандартизиран европейски формуляр (СЕФ) за потребителски кредит или Европейски стандартизиран информационен лист (ESIS) за ипотечен кредит. Тези документи са създадени специално за да можете лесно да сравнявате оферти от различни банки – всяка стандартна информация е на едно и също място.

При потребителските кредити често се начисляват такси за одобрение и годишни такси за управление, които могат сериозно да оскъпят кредит, изглеждащ евтин на пръв поглед – особено при по-малки суми, където таксите тежат повече в пропорция.

При ипотечните кредити банковите такси, по които можете да сравнявате различните оферти, обикновено включват: такса за оглед и оценка на имота (50-150 евро), банкова такса за изготвяне на нотариалния акт по ипотеката (около 50 евро), месечна такса за обслужваща сметка (1-3 евро), такса за подновяване и заличаване на ипотеката. Една примамливо ниска лихва може да бъде „компенсирана" от банката с високи първоначални такси, които плащате при сключването.

Внимавайте обаче – има и разходи, които не зависят от избора на банка и които плащате така или иначе при всяка ипотечна сделка: нотариалните такси за акта на покупко-продажба (около 1% от стойността по тарифа), държавната такса за вписване на ипотеката в Имотния регистър и местният данък при придобиване на имота (определя се от общината – 0,1% до 3%). Тези разходи няма как да оптимизирате чрез избор на банка, но трябва да ги планирате в общия си бюджет.

Грешка №3: Надценявате възможностите си

Това вероятно е най-опасната грешка в дългосрочен план. Изкушаващо е да вземете максималната сума, която банката ви отпуска. Но това, че банката ви я дава, не значи, че можете да си я позволите.

Как да я избегнете: Преди дори да отидете в банката, направете си честна сметка.

При ипотечните кредити има едно нещо, което много хора не знаят – БНБ е въвела задължителни лимити, които всяка банка следва:

Минимум 15% самоучастие (банката не може да ви даде кредит над 85% от стойността на имота).
Максимум 50% от месечния ви доход за всички кредитни вноски, заедно (не само ипотеката).
Максимум 30 години срок на кредита.
Тези ограничения важат за всички нови ипотечни кредити. Допустимо е банката да отпусне малък процент от кредитите си при по-меки условия (например за клиенти с много високи доходи или специфични случаи), но за повечето хора правилата са твърди и без изключения.

Финансовите консултанти препоръчват да се целите доста под законовия таван – около 35-40% от дохода за всички кредитни вноски. Разликата от 50% (законов лимит) до 35% (препоръчително) е вашият буфер за лоши времена.

Направете си и един стрес тест: ако единият от доходите в семейството изчезне за няколко месеца, можете ли да продължите да плащате? Ако лихвата по плаващия ви кредит се покачи с 1-2%, това ще ви разруши ли бюджета?

При потребителските кредити най-честата грешка е импулсивното теглене – за почивка, нова техника, нещо „много необходимо в момента". Винаги си задавайте въпроса: „Наистина ли се нуждая от това сега, и мога ли да си позволя вноските през следващите 5 години?"

При ипотечните кредити не забравяйте, че притежаването на жилище носи и други разходи – данък сгради, такса смет, такси към етажната собственост, поддръжка, ремонти, застраховки. Включете ги в месечния си бюджет, преди да решите каква вноска можете да поемете.

Грешка №4: Не четете договора (или го четете повърхностно)

Договорът за кредит не е формалност за подпис. В него се крият всички важни условия, които ще определят финансовия ви живот за години напред. Дребен шрифт, който игнорирате днес, може да ви струва хиляди евро утре.

Как да я избегнете: Четете всичко, особено клаузите, които изглеждат „технически". Обърнете специално внимание на:

Вид на лихвата. Фиксирана или плаваща? Ако е плаваща, как точно се формира – какъв е референтният индекс (обикновено EURIBOR след влизането в еврозоната), каква е надбавката на банката, и колко често може да се променя?

Такси за предсрочно погасяване. Тук правилата са различни според вида на кредита и трябва да ги знаете предварително:

Ипотечен кредит – през първите 12 месеца може да има такса до 1%. След 12-ата вноска по закон такса не се дължи изобщо. Тоест ако чакате година след усвояването, можете да погасите цялата сума без никакви наказателни такси.
Потребителски кредит с плаваща лихва – няма такса за предсрочно погасяване изобщо, от първия ден.
Потребителски кредит с фиксирана лихва – има такса. Тя е до 1% от предсрочно погасената сума, ако до края остава над 1 година, и до 0,5%, ако остава под 1 година.
Това е важно, защото много хора смятат да ползват кредит за кратко (например 2-3 години), но избират фиксирана лихва заради сигурността – и после ги изненадват таксите при опит за предсрочно погасяване.

Неустойки за забавяне. Какво се случва, ако пропуснете вноска? Каква е лихвата за забава? След колко дни забава банката има право да обяви кредита за изискуем?

Задължителни застраховки. Често банките изискват сключването на застраховка „Живот" и/или „Имущество" в тяхна полза. Разберете какви са условията, какво струва годишно и – важното – дали можете да изберете друг застраховател, или сте задължени да минете през този, който банката ви предлага. Често собственият избор излиза значително по-евтин.

Грешка №5: Спирате се на първата оферта

Лоялността към „вашата" банка – тази, в която получавате заплата от години – невинаги е финансово изгодна. Банките са търговци, които се конкурират за клиенти, и често дават по-добри условия на нови клиенти, отколкото на лоялни такива.

Как да я избегнете: Кандидатствайте или поне поискайте оферти от поне 3-4 различни банки. Това не е загубено време – разликите между офертите могат да са в стотици, дори хиляди евро в дългосрочен план.

Освен това използвайте получените оферти, за да преговаряте. Понякога банка, която първоначално ви е дала по-неизгодни условия, е склонна да ги подобри, когато види конкурентна оферта на хартия. Не се страхувайте да питате и да преговаряте – това е ваше право като клиент, а не „нахалство".

Друга добра практика е да минете през кредитен консултант. Той има едновременен достъп до офертите на десетки банки и финансови институции, и ще ви ги сравни наведнъж, без вие да обикаляте офиси. За тази услуга обикновено не плащате нищо допълнително – консултантът се финансира от комисионата, която банката му изплаща.

Една специфична грешка при ипотечен кредит: подценявате самоучастието

Както споменахме, БНБ изисква поне 15% самоучастие. Но ако имате само минималните 15%, банката ви приема за по-рисков клиент и обикновено ви предлага по-висока лихва. Колкото по-голямо е самоучастието ви, толкова по-добри условия ще получите – защото банката поема по-малък риск, пише pariteni.

Практически съвет: Започнете да спестявате за самоучастие много преди да започнете да гледате имоти. Ако планирате да купувате жилище за 150 000 евро, идеалното самоучастие е поне 30 000 евро (20%) – повече, ако можете.

И още нещо важно – не разчитайте, че ще изтеглите потребителски кредит за самоучастието по ипотеката. Това е лоша практика, която банките не одобряват и веднага виждат в ЦКР. Освен това драстично ще влоши съотношението ви дълг/доход и може да доведе до отказ на самата ипотека.

Кредитът е финансов инструмент, не вълшебна пръчица. Успешното му получаване и безпроблемно изплащане зависят изцяло от вашата информираност, подготовка и реалистична преценка.

Бъдете търпеливи, сравнявайте внимателно и не се притеснявайте да задавате въпроси – дори тези, които ви се струват глупави. Едно добре обмислено решение днес ще ви спести много главоболия и пари утре.