Историята винаги е будила доста широки дискусии в общественото пространство. Особено онази история, в която са замесени съветските войски и България.

Дни преди 9-ти септември - един от най-спорните въпроси в нашата история - е хубаво да си спомним какво е довело до Деветосептемврийския преврат.

На пети септември 1944 г Съветският съюз без абсолютно никаква причина (изключвайки садистичния империализъм на деспотичната държава) обявява война на България.

Страната ни се опитва усилено да се измъкне от задушаващото "партньорство" с Хитлер. Българският цар вижда накъде отива войната и че основните сили на Вермахта вече са далеч от границите на Родината. Това му дава увереност да подготви смел план, който да изведе България от орбитата на Третия райх, в която е въвлечена насила, разказват от TrafficNews.

В края на юли 1943 г. се взема решение за провеждане на мащабни учения в Софийското поле. Целта е възстановената няколко години по-рано, добре въоръжена, обучена и отпочинала българска армия да се намира в близост до столицата, за да може да реагира ако има опит за реакция от страна на германските части, намиращи се в България.

В хода на тази подготовка Царят е поканен от Хитлер на разговори. Борис III успява да елиминира притесненията на лунатика в Берлин и се връща, за да довърши подготовката на смелия, но опасен план. Няколко дни по-късно, Царят е поканен на „поверителна среща в легацията на една от великите сили“ и след тази среща, той се разболява и угасва. Борис III не успява да изкара България от войната, но споровете за това кой е виновен за смъртта му продължават и до днес. Видът на отровата би могъл да даде много въпроси, но тленните останки на българския цар мистериозно изчезват и изследвания не могат да бъдат направени. Интересно е да се отбележи, обаче, че отровата не е било любимото оръжие на Хитлер. Всичките му опоненти са демонстративно арестувани.

Загубата на силната фигура на българския монарх слага край на неговите планове и в последвалата турбуленция за политическата класа е много трудно да се реши на подобна стъпка.

Въпросът за излизане на България от орбитата на Германия става актуален отново с идването на власт на правителството на Иван Багрянов на 01 юни 1944 г.

Той започва поредица от изключително ловки и опасни дипломатически маневри, с които се надява да изведе България от блатото. Н 26 август правителството заявява пред Хитлер желанието на България да се освободи от ангажименти към Третия райх. Отговорът е получен на следващия ден и в него четем, че с голямо разочарование Германия се съгласява с българската позиция.

Това на практика означава, че България престава да бъде съюзник на Хитлер.

Успял да извоюва неутралитета, Багрянов не иска личността му да бъде пречка пред следващите стъпки и подава оставка, за да бъде сформирано ново правителство от политици, които са добре приемани от съюзниците. Едно от последните политически решения на Багрянов, буквално в самия край на август 1944 г., е да изпрати Стойчо Мошанов на преговори, в рамките на които да бъде договорено излизането на България от състояние на война с Великобритания и САЩ (защото със СССР не само че не сме воювали, но сме поддържали и дипломатически отношения).

Още в първата среща, проведена с британски дипломат в турската столица, на Мошанов е препоръчано незабавно да се отправи в Кайро и да проведе интензивни разговори със съюзниците, тъй като Лондон и Вашингтон са наясно, че България иска мир, но има голяма опасност от съветска окупация на страната.

Така в началото на септември, една седмица, след като България се е измъкнала от лапите на Третия райх, старият русофил Мошанов започва преговорите в Египет или по-точно започва да ги протака.

Съюзниците са озадачени от това шиканиране и от “извиненията” на Мошанов, че не бил сигурен, че има пълномощия. Самият британския дипломат, лорд Мойн, е смаян, но очевидно е по-притеснен за бъдещето на България от нейния собствен дипломат. Той заявява, че за да се приключи въпросът, няма да иска специални пълномощия за подписване на споразумение. Мошанов обаче решава да телеграфира в София, за да е “сигурен”.

Тези игри продължават до 5 септември.

Въпреки че България вече повече от седмица не е съюзник на Германия и че се намира в интензивни преговори за сключване на примирие, СССР с абсурдна нота обявява война на България, а Червената армия нагазва в държавата, която не искаше да воюва с никого, най-малкото с тях.

Очевидно е, че на Москва е бил нужно оправдание да нахлуе в България, а сключването на споразумение в Кайро е означавало смъртна присъда за плановете на Червената армия да се настани в страната ни.

След 5 септември България губи своя суверенитет и навлиза в период, в който се налага да търпи всякакви извращения.

Смазан е военният елит на държавата. Новият строй унищожава много повече български висши офицери, отколкото за целия период след Освобождението.

Българското село е унищожено. Новата власт отне земята на тези трудолюбиви хора и ги натири в новоизградените заводи, чиято продукция (за разлика от земеделската преди това) не се търсеше.

Чернобил. За да не разсърдят своите господари, „българските“ политици щедро ни „нагостиха“ с братска радиация, която народът попиваше под първомайския дъжд, който поеше задължителната манифестация. И като резултат от този дар, 35 години по-късно онкологичните отделения продължават да са пълни…

В историята няма „ако“. Затова няма да разсъждаваме какво би станало ако Стойчо Мошанов беше подписал примирието. Това така или иначе стана и България мина през труден период и успя да оцелее.