Една от най-големите забележителности на Варна Аладжа манастир се руши и се нуждае от спешна консервация. През годините са правени малки ремонти, но обектът се нуждае от генерално укрепване.

Да бъде затворен за туристи - такава опасност имаше още преди три години. Консервация на обекта не е правена от средата на миналия век, а преди две години имаше срутвания, които застрашиха дори живота на семейство туристи и мястото затвори за два месеца.

Манастирът е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение в бр. 16 на Държавен вестник от 1968 г.

Християнското име на манастира е неизвестно. Названието "аладжа" означава "пъстър" на турски език. Първият изследовател на манастира - К. Шкорпил, е записал едно предание, според което патрон на светата обител е бил Свети Спас (от Христос Спасител).

Намира се северно от Варна, над "Златни пясъци", точно на границата на природния парк "Златни пясъци", сред величествена гора. Тишината, спокойствието и невероятната гледка от манастира водят много туристи на посещение, особено през летния сезон. За жалост манастирът не е действащ и не е пригоден за нощувки, но близостта до града и почивните комплекси решава този проблем.

Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Тя започва още през ХІ-ХІІ век, макар да има данни, че мястото е било използвано дълго преди това. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но от същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.

Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии.

По време на Втората българска държава, в периода ХІІ-ХІV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен.

Много легенди и загадки витаят около историята на Аладжа манастир. Като се започне с това, че никой не знае и няма никакви данни за християнското му име, което е безвъзвратно загубено. На има и втора версия за сегашното му име, което освен като "пъстър", може да се изтълкува и по още един начин. Ако се приеме, че "Аладжа" са всъщност две думи и "Ал" е определителен член, то "аджа" може да се преведе от санскритски като "агнец" (божий).

Освен това от векове се разказват легенди за скрити съкровища – укритите от османците богатства и предмети на други 12 манастира, но нищо такова не е открито до момента. Други разкази описват огромен лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са само малка част.

В действителност в криптите има един затрупан от срутени скални маси отвор, който не е проучен и не е доказано дали наистина не води към система от подземия. Разказва се и предание за духа на монах – пазител на обителта. Най-често се споменава мистичната фигура на монаха Рим папа – покровител на манастира, пазител на съкровищата му и на близката гора.

Други истории твърдят, че манастирът се намира върху останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски.

Истинската история на Аладжа манастир знаят само монасите, живели в него.