На 24 декември Православната църква почита паметта на Света мъченица Евгения. Тя е била римлянка и дъщеря на знатни родители – езичници Филип и Клавдия. Баща ú Филип бил управител на град Александрия и целия Египет. Тя се отличавала, както с красотата си, така и със своето бляскаво образование. 

Празникът е посветен на дома и семейството се събира заедно на вечеря, за да дочака заедно раждането на божия син. 

Света Евгения решава да се посвети на християнството, преоблича се като мъж и се установява в мъжки манастир. Там се покръства и става монах.

Благодарение на посвещението придобива способността да изцерява бедните чрез молитва. Така приковава вниманието на една от жените, които излекувала – Мелантия. Смятайки я за мъж, тя пожелала да прелъсти Евгения и като не успяла, я наклеветила, че уж преоблечената като мъж жена се опитала да я прелъсти.

След като била арестувана, Евгения се принуждава да разкрие самоличността си на градския управител – нейния роден баща. Семейството ѝ се зарадвало, че е жива и всички приели нейната вяра. Филип бил уволнен, а след смъртта му близките ѝ се върнали в Рим и заживели в имение вън от града. Евгения предала вярата си на една знатна девойка Васила. По тази причина през 262 г. и двете били осъдени на страдания и посечени на самия ден Рождество Христово.

Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града. Помонала се скоро след като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си. Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.

Днес празнуваме и Бъдни вечер! Това е денят преди Рождество Христово. Според библейското предание на Бъдни вечер завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден.

По традиция на трапезата ястията задължително трябва да са постни и да бъдат нечетен брой - 7 колкото са дните на седмицата или 9 колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.

Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. На вечеря стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

На 24 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана, Малик, Мален, Малена, Малин и производните им.