Остават едва няколко дни до края на 2021 година. И в нея, както и в нейната предвестница животът ни беше значително по-различен. Той отново бе белязан от коронавирусната пандемия, която успя да промени професионалния и личен живот на милиони българи.
Ваксините пристигнаха в страната масово именно през изминалата 21-та, но у нас нямаше масовата имунизация, каквато имаше в ЕВропа. Стигна се дотам България да дарява препарати, например на Бутан и РС Македония.
За съжаление над 30 000 българи вече не са сред живите, като се появи въпросът можеше ли жертвите да бъдат по-малко?
Както и каква е колективната ни вина - не само заради нивата на ваксинация, която според екперти е решението на заплахата, но и заради това, че обществото ни е допуснало за здравната система да се говори по-често заради ужасните й неуредици, а не за талантливите и отдадени на каузата живот медици, които се трудят за здравето ни.
Може би точно тук трябва да споменем, че и през 2021 година управляващите не намериха консенсус за изграждането на съвременно лечебно заведение, където да се лекува най-ценното съкровище на една страна – нейните деца.
Годината бе белязана и от промени в политическата ситуация в страната, като започнем от това, че за 9 месеца трябваше да отидем до урните, за да гласуваме, цели 3 пъти. При това си избрахме и нов/стар президент на Републиката. Дългогодишното управление на Бойко Борисов завърши, последваха месеци на управление на служебен кабинет, които родиха нов политически проект, който в крайна сметка успя да спечели доверието на по-голяма част от гласоподавателите. Няма как да не отбележим, че това стана при изключително ниска избирателна активност.
След безпрецедентни преговори в мола бе скрепена и широка коалиция, която ще ръководи България в трудните условия на няколко кризи. Имаше и скандали сред политиците, смели заявки за светло бъдеще, обвинения в реваншизъм и какво ли още не. А истината за заслугите и вредите от “играта на тронове“, водена от българските политици, може би ще бъда разкрита единствено след време от бъдещите историци.
Не липсваха и радостни поводи. Тази година се проведе отложената олимпиада в Токио, където българските спортистки зарадваха страната, спечелвайки няколко отличия.
Първо дойде среброто на Антоанета Костадинова в спортната стрелба, след това Тайбе Юсеин се пребори за бронз, Ивет Горанова дебютира на олимпийското карате с титлата, Евелина Николова грабна втори бронз за борбата ни, а завършекът бе перфектен - Стойка Кръстева (бокс) и ансамбълът по художествена гимнастика - първи места. Така в класацията за медали България зае 30-то място.
Втори златен медал за България в Токио!
Тази година Златните момичета завършиха бляскаво своя спортен път. В края на годината Симона Дянкова, Ерика Зафирова, Стефани Кирякова, Лаура Траатс и Мадлен Радуканова, както и Елена Бинева и Теодора Александрова се простиха със своите фенове с бенефисния си спектакъл “Сън”.
През август волейболистките от националния отбор на България, също ни радваха с достойното си представяне на Европейското първенство в Пловдив.
Златните момичета се сбогуваха с феновете си с великолепен спектакъл ВИДЕО
Като говорим за спорт, няма как да подминем и Негово величество Футбола, където надеждите за достойно представяне обаче тепърва предстоят. Може би най-значимото събитие у нас, свързано с любимата на милиони игра, бе противопоставянето на Димитър Бербатов срещу дългогодишните управленци в БФС. В спортно отношение остава да очакваме квалификациите за Лигата на нациите остават през 2022-ра, където ще играем и срещу РС Македония. Нова година нов късмет!
"Изненадваща" – Sky Sports и "Дейли мейл" за загубата на Бербатов за БФС
И тази година България затвърди своята позиция по пресъединяването на Македония в ЕС. Въпреки желанията на Скопие, страната ни отказа да вдигне ветото – защото историческите спорове между двете страни отново не бяха решени. Тук обаче трябва да отбележим единомислието в българското общество по казуса “Македония”, където огромен процент от сънародниците ни подкрепят отстояването на провежданата политика от страна на властите.
Вътре в страната войната по българските пътища отново продължи да взема жертви и да осакатява съдби. Само към последните дни на месец октомври в произшествия броят на загиналите бе 405 души, сред които за нещастие има и деца. Тази статистика предшества една от най-черните дати - тази на инцидента на АМ "Струма". На 23 ноември в малките часове на нощта македонски автобус катастрофира и се подпали. В пламъците загинаха 45 македонски граждани, които се връщаха от празнична екскурзия до Истанбул, а като по чудо оцеляха едва няколко човека. Сред жертвите имаше и много деца.
Инцидентът на "Струма": Колко и какви са възможните причини за трагедията
Тази трагедия за пореден път повдигна въпроси за качеството на българските пътища, по които ежедневно стават смъртоносни инциденти.
Произшествието, което почерни цели фамилии в нашата съседка, бе предшествана от друг огнен ад на другия край на България. В село Рояк при пожар в дом за възрастни загинаха 9 старци. Освен погубените животи случаят бе белязан и от един друг, останал някак в ъгъла на случая акцент. Това, че никой от близките на евакуираните обитатели на институцията не пожела да даде подслон на свой роднина.
Продължава разследването на големия пожар в старчески дом в село Рояк
Няма как да подминем и човешкия фактор в трагичните произшествия по българските пътища. Ежедневно в новинарските хроники ставаме зрители на заловени водачи, които застават зад волана под въздействието на алкохол и /или опиати. В някои нелепи ситуации виновните дори решават, че може да избягат на полицаите, и си спретват абсурдни гонки с тях. За съжаление сред нарушителите бяха и публични лица и дори властимащи. Съвсем пресен е случаят с кмета на Ахелой.
Но нека се върнем към една далеч по-глобална тема. За втора поредна година българският бизнес се оказа в капана на мерките за възпиране на разпространението на коронавируса. Хора, работещи в заведения и сферата на туризма, вдигнаха протести в София и други населени места, за да отстояват правото си на труд.
Протести обхващат 25 града: Всички заедно! За здраве, работа, бъдеще!
За съжаление и до сега в сферата ситуацията е трудна, дори след въвеждането на мярката за достъп със зелени сертификати. Която приложима в Европа, у нас доведе до други проблеми, свързани с ниското ваксинационно покритие в страната и косвените щети, което това носи на бизнесите. Цените на електроенергията, от своя страна, също притискат цялата икономика на страната, като решението на този въпрос ще бъде ключово.
В сградите на МОН само със зелен сертификат, неваксинираните - в отпуск
Заленият сертификат – това удостоверение, което до преди години никой не е смятал, че ще е нужно за нормален социален живот, рязко навлезе в живота на българите със заповед на служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. С надежда за озаптяване на заразата, то бе прието от част от българското общество и експертите. От огромен процент от сънародниците ни обаче то бе определено като ограничаващ документ, който нарушава правата им. Не липсваха и протести срещу мярката, които доведоха и до нахлувания в молове и други обществени места, където се изисква документ за вход.
Зеленият сертификат, въведен като временна мярка в Европа, че и в България, изглежда, скоро няма да си ходи и ще става все по-нужен на всеки. Въвеждането му пряко ускори процеса на ваксинация, който видимо буксува под влиянието на масовия скептицизъм в страната.
И все пак мярката имаше силен обществен отзвук, който надхвърли медицинската страна на въпроси и дори повлия на изборните резултати от вота на 14 ноември. Според множество експерти влизането на най-малката формация в сегашния български парламент бе подпомогнато от използваната от нея антиковид риториката.
Освен пандемията, политическата криза, икономическите трудности и природните бедствия не подминаха България през тази година. Пожари пламнаха в различни части на страната през летния сезон, като изпепелиха гори, унищожиха домове и дори отнеха живота на двама български горски служители.
7 къщи в Старосел са изпепелени! СНИМКИ с дрон показват мащаба на трагедията* ВИДЕО
Едни от най-тежките пожари горяха в област Пловдив. Цели две седмици през месец август огнената стихия вилня в горите над Югово. Жителите на близките села дори се притесняваха огънят да не настъпи към домовете им.
При пожар в Старосел изгоряха къщите на няколко семейство, а битката с огъня отне дни. Със стихията се бориха и в село Кръстевич и в други населени места в Хисарско.
През лятото премеждия имаше и за земеделските производители. Изненадващи градушки унищожиха продукция в Пловдивско и Хасковско. Щети ледените късове нанесоха и в други области.
След две дълги седмици: Загасиха пожара край Югово
С идването на зимния сезон проливните дъждове и снегове донесоха неприятности за жителите на Родопите и Пиринско. Обилните валежи доведоха до излизане на водите от коритата на Струма и Места, както и на локалните реки щети. Стотици имоти се оказаха под вода, инфраструктура бе разбита, водопроводите на десетки селища бяха прекъснати и хиляди домакинства останаха без вода за повече от 48 часа.
Ситуацията в Родопите след пороите, предизвикали наводнения, и последвалите снеговалежи също бе тежка. Пътят към Триград пропадна, селища се оказаха без ток, водоснабдяването също бе засегнато. Щетите от последните стихии ще бъдат възстановявани и през идващата година.
Бедствието в Родопите в СНИМКИ
Земята за пореден път приключва своята хилядолетна обиколка край Слънцето и ние ще изпратим още една сложна година. В нея загубихме съграждани заради здравната криза, заради ужасни инциденти и жестоки убийство, в които може да видим язвите на нашето наглед нормално общество. Тъжните събития от изминалите 365 дни не са малко, дори може да се окажат мнозинство, и то на най-различни нива. От битовата престъпност и моралните проблеми, които се проявяват в ужасни престъпления, до корупцията.
Разследването за "Хемус" ще доведе до промени в състава на парламентарни групи
Но нека гледаме светлите примери – каузите и личностите, които събират средства за нуждаещи се или апаратура за болници.
Достойните постъпки – например, младите момчетата, които с риск за живота си се хвърлиха в пламъците на дома в Рояк, за да помогнат, или пожарникарите, които спасиха хора при пожара в Благоевград. Или да си спомним за Мечо Пух – човека, който реши да подари автомобила си, за да помогне на родител в нужда, а после със съмишленици организира закупуването и даряването на друга кола. Подобни случки показват, че личният избор има значение и може да бъде решаващ!
Остава да гледаме с оптимизъм и надежда новата 2022 година, в която ще продължим борбите си – морални и лични, здравни и трудови. Защото без съмнение тя ще донесе нови изпитания пред държавата и нейните граждани.
