В последните дни групи тинейджъри нападат хора в моловете. Тази проява на агресия повдигна много въпроси. Сред които и как могат такива момчета да се превъзпитат? Опитахме се да потърсим отговора с две истории.

Отиваме и до мястото, където детството и престъпленията се срещат.

Борис е на 18. С присъда зад гърба си.

Взимал е наркотици, правил е кражби и накрая влиза в затвора за непълнолетни във Враца.

„Навремето, когато ние го правихме, това го правихме, защото наркотикът, който употребяваме, ни дава адреналин. Ние се мислим за нещо повече, което ние не сме. Реално правихме това, което правят те в момента. Правил съм го и аз на хора, за да се правя на готин, на гангстер в София сити. Да си хулиган е готино, но не е“, казва Борис.

14% от престъпността у нас се извършва от непълнолетни и малолетни

Махмуд, който сега е на 25 г. - някога също е бил момче с проблемно поведение.

„В пубертетската възраст на 13, 14 г... взех да избухвам много често, многократно. Най-бруталният ми случай беше една госпожа с лопата, която ударих. С прости думи от съда ме осъдиха да вляза във възпитателно училище да си излежа мярката за неотклонение за малолетни престъпници“, казва пред БТВ Махмуд.

На въпрос откъде е натрупал толкова агресия, младият мъж едва сдържа сълзите си.

Историите на Борис и Махмуд се пресичат на едно и също място.

Интернатът за деца в Ракитово.

„Това е сигнална тръба, с която се събираме ежедневно по няколко пъти на ден.  Това е сградата на общежитието. Тук децата пребивават в по-голямата си част от престоя. Имат телевизионна зала, но тук гледат тази програма, която им показва умения за живот“, обясни Георги Янушев - директор на възпитателно училище „Ангел Узунов“.

В момента училището има 63 деца на възраст от 12 до 18 години.

„Децата са с не едно провинение. Трябва да го отбележа, че тук не постъпват деца с една вафличка от някой магазин, за да засити глада си. Като се започне от кражби, говоря в множествено число, до най-тежкото... Убийство. Често се случва попадат на психоактивни вещества и оттам се пораждат и агресия и прояви.  По моя статистика 85-90% от настанените деца са от нездрави семейства“, казва Янушев.

Тази статистика потвърждава и психологът на училището. През 30-годишната практика на Мариана Пелева преминават хиляди деца.

„Аз мисля, че не е намаляла престъпността. Даже има много деца на улицата, които трябва да бъдат при нас. Абсолютно всичко тръгва от семейството. Абсолютно. Съжалявам за онези родители, които може да гледат вашето предаване и да се почувстват обидени, но искам да кажа, че тяхното безхаберие е довело децата им до това положение“, каза Мариана Пелева - психолог във възпитателното училище „Ангел Узунов“.

Сред методите за влизане в правия път, които се преподават и тук, е детето да участва в извънкласни дейности, спорт и да има отговорности.

„Трудът е много важен. Да създават такива отговорности и да ги учат на трудови умения децата. Знам, че в големите градове е много трудно детето да научи какво е селскостопански инструмент, но може да изхвърли коша за боклук. Може да подмени брави или столове. Нещо, което се е счупило или трябва да се ремонтира. Защо винаги трябва да се чака бащата или да се вика майстор. За мен едно дете е променено, когато осъзнае собствената си отговорност“, смята Пелева.

Благодарение на това място Махмуд тръгва в правия път и завършва образованието си. От 5 г. работи в оранжерия и цех за преработка на зеленчуци. Нарича колегите си свое семейство.

Общото между Махмуд и Борис е липсата на родителска грижа.

Днес Борис живее на квартира и започва работа на две места. Не спира с голяма си страст футбола – „Националния отбор на надеждата“ и тази година участва в световното първенство по стрийт футбол.

Той мечтае да има свой покрив над главата.

А на онези момчета от столичните молове казва:

„Трябва да си платят просто. Трябва да си платят тежко. Защото и аз така бях и аз си платих.“