Чудо е Рождество Христово! Детето от Витлеем е единственият Богочовек. Било е и вече няма да се случи.
Чудо е Сътворението. „В началото Бог създаде небето и земята.“ Воля свише според Светото писание. Според научната версия начало поставя Големият взрив, след който микроскопично свръхплътно ядро се превръща в мълниеносно разпространяваща се Вселена. И още в първата секунда се случват събития, по-важни от станалото през следващите 13,8 милиарда години до днес. Защото, ако плътността на Вселената една секунда след Големия взрив е била с една трилионна част по-голяма или също толкова по-малка, нас нямаше да ни има. (Стивън Хокинг) Стъписващо, дори шокиращо звучат пресмятания, според които вероятността да се появи Вселена като нашата е 1:10229 . Нищожен шанс на нищожна прашинка като Земята да се породи живот. Старият завет твърди с пределна простота: „… рече Бог да създадем човека по наш образ, по наше подобие.“ (Битие 1-26)
Науката няма отговор за чудото. Дарвин допуска, че животът възниква в „малка локва с всички видове амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество в наличност, така че да формират протеинова структура, готова за по-сложни промени“. Това е първичният бульон. Без да е теист или теолог, човек би могъл да приеме, че в един благословен миг просветва искрицата Божия, която превръща химията в биология. Това – преди около 3 милиарда години при запазени устойчиви условия за еволюционните цикли, довели до появата на Човека. Венец на природата. Самодържец. Самотник във времето и пространството. На всичките му опити да долови пратен от някъде сигнал за нечие съществуване чува само Великото мълчание на Космоса. И всичко от локвата на Дарвин до сега не би имало смисъл без най-важното събитие – чудото на Рождеството. Далеч преди Христа мъдреци и пророци прогласяват Божия промисъл за Спасителя на човека в мирозданието.
След разпада на родовата община и появата на собствеността възниква и необходимостта от ред в усложнените междуличностни и обществени отношения. Първото писмено свидетелство са Хетските закони. Древен и войнствен народ, населявал в средата на третото хилядолетие преди Христа земите на днешна Турция. Майстори в обработката на желязо, първи въвели бойната колесница, която ги превръща в страшилище не само за египетските фараони.
Сходен е законникът на вавилонския цар Хамурапи (1792 – 1750 преди Христа). От него иде правилото за възмездие на стореното зло: “Око за око, зъб за зъб“, превърнато в основополагащ принцип на Стария завет. Въпреки строгостта на възмездието, древният свят е твърде кръвопролитен и безнадежден. И още около 7 века преди Христа зороастризмът проповядва появата на роден от девица Спасител, Страшния съд, задгробен живот, Второ пришествие. А по времето на опустошителна нравствена поквара в Римската империя, когато човешкият живот струва по-малко от единия крак на четирикопитно, новороденото християнство започва да разпространява нечувани дотогава идеи. Бог е любов, обичай ближния, прости на врага си…
Векове наред религия и наука се припокриват – до Галилей (1564 – 1642), чийто принос води до отричане на традиционните схващания. Край на гео- и хелиоцентричният свят, той става егоцентричен. Човекът обръща гръб на благословената от Бога еволюционна мъдрост на природата, чиято скорост не го удовлетворяваq и започна да прекроява всичко. Изключвайки себе си, след като следването на стъпките Христови са непосилен духовен подвиг, на който са способни малцина.
Страсти човешки много: Парите на Крез. Жените на Соломон. Това, все пак, е преодолимо, но не и гибелната мания за власт. Да имаш империя, по-голяма от тази, чиито граници очертава с коритата си конницата на Чингис хан. Завоевателят има в свитата си китайски съветници, които го придумват да не сее кървава пустош след себе си, а да налага данъци на поробените народи. Да но монголите все пак разрушават иригационната система на Месопотамия – първи опит за модерно земеделие. Как да се почувстваш владетел, ако не съсипваш? Сега на североизток от границите ни е озъбена закъснялата грозна гримаса след разпада на една империя, може би двадесетата, продънила се за 20 века след Христа. И залогът не е едно хидросъоръжение, а световен пожар. Това – на макро ниво.
На микро: Един мъж се отбива на пазара, за да купи цветя по повод рождения ден на жена си и загива, случайна жертва на терористичен акт. Това може да се случи в Москва, Париж, Лондон… Една млада жена е арестувана от нравствената полиция за неправилно носене на хиджаб. Два часа след това е в болница, от която не излиза жива. Вълната от протести взема още десетки жертви, стотици ранени и арестувани. Това – в близкоизточната земя , която далеч преди Христа подсказа приети от християнството идеи.
Има и карикатурни мании. Вижте Големанов на комедиографа Ст. Л. Костов. Сънува и бълнува министерско кресло. Вече не си струва, останаха само две опции – или служебен министър, или в оставка… Няма го и старозаветното равенство между злина и възмездие: Око за две, зъб за чене!
А Бог е любов (Новият завет), в Корана е „изпълнен с благоволение и милост“. Робърт Стивънсън твърди, че „любовта е страстна доброта“. „Островът на съкровищата“ не струва толкова. Ницше нарича добротата „лечебна билка“. Джон Ленън, непрежалимият лидер на Бийтълс и идеолог на хипи движението, в Коледното си послание призовава „спрете битките“. Но…
„Сбогом, Сингапур, поредната чужбина далеч от родината. Гигантски Дядо Коледа крачи редом с небостъргачите на този удивителен град. Преметнал зелен чувал на рамо, привлича погледи от рейдовата лодка. Подарък – радиограма, че вторият механик е станал баща на момченце 7 месеца след отплаването. Това вече е общокорабен празник, точно за Коледа. Позаглъхва копнежът да не си сам в каютата, който задушава като астматичен пристъп в тази вечно люлееща се кутийка. Във ветроходни времена мъжете в морето са вярвали, че един женски косъм тегли към брега по-здраво от корабно платно. По-здрав е и от двутактова машина с мощност 10 000 конски сили. Слава Богу, има Дядо Коледа и за моряка.“ (Из моряшки дневник, кораб „Любен Каравелов“, Сингапур, 24.12.1987 г.)
Тайфуни, урагани - в океана заради тях бедства само корабът. На брега климатичните депресии все повече приличат на апокалиптични предвестници. На този свят нищо друго не е отстоявано с такова себеотрицание като християнските ценности. Вярата, любовта, добротата, надеждата – в тях е смисълът и те правят поносими тегобите на съществуването. И както пожелава Джон Ленън – „не ще има страх“.
Пак е Рождество. Приело масова гражданственост като Коледа. Календи на латински означава начало, така древните римляни са наричали първия ден на всеки месец. Ако първообраз е свети Николай Чудотворец, живял около 300 години след Христа, вековете са го превърнали в Дядо Коледа. Санта Клаус. Добрият старец, който носи подаръци за Рождеството. А самият той – най-големият подарък за празника. В смирената тишина на Бъдни вечер като че ли се дочува нетърпеливото пръхтене на Рудолф, готов да поведе шейната с подаръците. Той – водачът, с червения си нос като маяк докосва със светъл лъч човешкото сърце, а Дядо Коледа дарява божествен миг Доброта. Ех, подрастващи и пораснали деца, има Дядо Коледа!
А остана ли ни нещо друго толкова истинско?
Автор: Нейко ДАМЯНОВ
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!Вечният отговор не само до едно 8-годишно дете
