Когато температурите паднат значително под обичайните стойности и вятърът усили усещането за студ, рискът от инциденти и здравословни проблеми на работното място рязко нараства. Студеното време принуждава тялото да работи усилено, за да поддържа постоянна вътрешна температура. Дори умерени температури, комбинирани с влага и вятър, могат да доведат до бързо охлаждане на кожата и сърцевината на тялото – явление, известно като cold stress. Без подходящи мерки това може да доведе до преохлаждане, измръзване и други сериозни усложнения, обясняват от КНСБ.

Кои работници са най‑застрашени?

Зимните условия засягат особено работещите на открито или в неотопляеми помещения:

- работници в строителството, пътното строителство и комуналните услуги;
- служители в селското и горското стопанство;
- куриери, доставчици и транспортни работници;
- екипи за аварийно обслужване (полиция, пожарна, здравни екипи);
- работници в пристанища, летища и товаро‑разтоварни дейности;
- служители в предприятия с ниска температура (хладилни камери, складове).

Особено уязвими са лицата с хронични заболявания (сърдечно–съдови, диабет) и работещите, които не са добре адаптирани към студа.

Основни симптоми и заболявания причинени от студа

Преохлаждане (хипотермия)

Хипотермия настъпва, когато тялото губи топлина по‑бързо, отколкото може да я възстанови, и температурата на сърцевината пада под 35 °C. Признаците включват:
лека фаза: втрисане, умора, нарушена координация, обърканост;

тежка фаза: липса на втрисане, разширени зеници, забавен пулс и дишане, загуба на съзнание.

Първа помощ: незабавно сигнализирайте на спешните служби. Преместете пострадалия в топло помещение, сменете влажните дрехи с сухи, покрийте тялото с одеяла, подайте топли (неалкохолни) напитки и използвайте топли компреси в подмишниците и слабините.

Измръзване

Измръзването е замръзване на кожата и подлежащите тъкани. Най-често засягат нос, уши, бузи, пръсти на ръцете и краката. Симптомите включват изтръпване, усещане за бодежи или болка и бледа, восъчна кожа. В тежки случаи се появяват мехури.

Първа помощ: преместете пострадалия на топло, имобилизирайте засегнатия участък и го затопляйте постепенно. Не търкайте засегнатата зона и не използвайте директни източници на топлина или гореща вода, тъй като това може да причини допълнителни увреждания.

Траншейно стъпало (trench foot)

Продължително излагане на студ и влага може да доведе до т.нар. “траншейно стъпало” – увреждане на тъкани вследствие на свити кръвоносни съдове и липса на кислород. Признаците включват зачервяване, изтръпване, крампи, подуване и мехури. За първа помощ е необходимо да се свалят мокрите обувки и чорапи, да се подсушат краката и да се избягва ходене, докато се потърси медицинска помощ.

Вредни ефекти на студа върху човека

Намалена координация и бдителност: студът забавя реакциите и може да доведе до грешки или инциденти.

Повишено натоварване на сърдечно‑съдовата система: свиването на кръвоносните съдове повишава кръвното налягане, което е риск за хора със сърдечни заболявания.

Увреждане на тъкани: измръзване и траншейно стъпало могат да доведат до некроза и ампутация.

Намалена имунна защита: продължителният студ отслабва организма и увеличава риска от инфекции.

Мерки на работодателя за безопасност

Организация на работния процес

Планиране на работата: при възможност организирайте работа в най‑топлата част на деня или отложете дейности за благоприятни условия. Определете продължителност на паузите според температурата и силата на вятъра; при необходимост въвеждайте ротация на служителите.

Почивки в отопляеми помещения: осигурете затоплени стаи или кабини за възстановяване на работниците.

Следене на метeo условия: използвайте предупредителните кодове на Националния институт по метеорология и хидрология. Преустановявайте работа на открито при оранжев или червен код за опасно време, силен вятър, обилен снеговалеж или лед.

Ограничения за непълнолетни: забранена е работа на открито при температура под 10 °C и над 30 °C за лица под 18 г.

Лични предпазни средства и работно облекло

Носете поне три слоя свободно, но плътно облекло: вътрешен слой от вълна, коприна или синтетика, който отвежда влагата; среден слой за изолация (вълна, полар); и външен слой, който предпазва от вятър и дъжд, но пропуска въздух. Избягвайте памук, защото губи изолационните си свойства, когато е мокър.

Шапка, качулка или маска за лице: покриването на главата намалява загубата на топлина.

Ръкавици: използвайте изолирани и водоустойчиви ръкавици.

Изолирани и водоустойчиви обувки: обувките трябва да бъдат достатъчно широки, за да позволят носенето на два чифта чорапи без да притискат стъпалата. Сменяйте мокрите чорапи незабавно.

Допълнителни дрехи: носете резервни чорапи, ръкавици и връхни дрехи.

Технически и колективни мерки

Заслон от вятъра: използвайте бариери или временни стени, за да намалите влиянието на вятъра.
Отоплителни уреди: поставете калорифери в работните зони на открито, особено на охранителни постове или входове. Следете за безопасна експлоатация и достатъчна вентилация.
Осветление и маркировка: през зимата светлата част на деня е къса. Осигурете достатъчно осветление и сигнализация, особено при работа на пътища или строителни площадки в тъмни часове.

Обучение и информираност

Обучение на работещите: работниците трябва да познават рисковете от работа при ниски температури, симптомите на хипотермия, измръзване и траншейно стъпало, както и основните мерки за първа помощ.

План за аварийни ситуации: работодателят трябва да разработи план за бърза реакция при инциденти, включително процедура за помощ и транспортиране до медицинско заведение.

Мониторинг: назначавайте отговорни лица за наблюдение на колегите и въвеждайте система „работа по двойки“, за да се разпознават навреме симптомите на студов стрес, пише pariteni.

Аклиматизация: новите работници или тези, които се връщат след дълга пауза, трябва постепенно да привикват към студа чрез съкратени работни периоди и по-чести почивки.

Хранене и хидратация

Студеното време също може да доведе до дехидратация, защото дишането в студени условия е по‑интензивно и влагата в устата се губи. Работодателите трябва да осигурят достатъчно количество топли и подсладени течности (без алкохол) и да насърчават работещите да пият дори когато не усещат жажда. Не консумирайте кофеинови напитки, защото те стимулират диурезата и също могат да доведат до дехидратация.

Какво казва законодателството?

Минималните изисквания за микроклимата на работните места са регламентирани в Наредба № РД‑07‑3 от 18 юли 2014 г. Оптималните температури в студения период са:
20 – 23 °C – за лека физическа работа; 17 – 20 °C – за средно тежка работа; 16 – 18 °C – за тежка работа.

Максимално допустимите температури на постоянни работни места варират между 18 – 25 °C за лека работа, 15 – 23 °C за средно тежка работа и 13 – 19 °C за тежка работа.
На непостоянни работни места (площ над 50 m² на работник) допустимите граници са по‑широки: 15 – 26 °C (лека), 13 – 24 °C (средно тежка) и 12 – 19 °C (тежка).

Допустимата относителна влажност през студения период е 30 – 75 %, а скоростта на въздуха не трябва да надвишава 0,2 m/s за лека и 0,4 m/s за средно тежка работа.

Работодателят е длъжен да оценява риска и да осигурява колективни средства за защита, подходящо работно облекло, топли напитки, наблюдение и първа помощ. При несъответствие с изискванията или при опасно време инспекцията по труда може да наложи глоба от 1500 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – до 30 000 лв.

Работата при ниски температури носи специфични рискове за здравето и безопасността на работещите. Осигуряването на подходяща организация на труда, топли и защитни дрехи, адекватни технически мерки и обучение на персонала са ключови за превенция на инциденти. Следвайки нормативните изисквания и добрите практики, работодателите могат да намалят до минимум риска от преохлаждане, измръзване и други студови заболявания и да осигурят безопасност и здраве на работниците дори в най-студените дни.