На пръв поглед – просто дупка. На втори – капан. За пешеходци, за деца, за велосипедисти, за всеки, който дръзне да стъпи на моста в Миромир – квартал на Хисаря, който очевидно не е в плановете за грижа и внимание на местната управа.
Дупката зее в самия център на пешеходния тротоар, превръщайки се в символ на едно добре познато явление: институционалното „няма кой“.
Две седмици. Без реакция. Без срам. Хората сигнализират. Публикуват снимки. Питат във Facebook. И? Тишина. Нито обозначение, нито обезопасяване. Нито една лепенка, да не говорим за ремонт. Дупката продължава да чака своята жертва, защото явно това е новият „протокол за действие“:
Става беля → Публикуваме съболезнования → Мълчим до следващия случай.
Дупка в тротоара или дупка в управлението?
Къде са отговорните лица? Къде са хората, които получават заплати, за да се грижат за безопасността на инфраструктурата? И по-важното – ще понесе ли някой отговорност, ако пострада дете?
Защо в България все още чакаме трагедия, за да се задейства някой? Докато по света уличните ремонти се случват превантивно, при нас очевидно практиката е: Сигнал – игнорира се. Снимка – подминава се. Опасност – прехвърля се отговорността. Инцидент – чак тогава, евентуално, идват „мерки“.
Време е за друго! Миромир не е забравен. Миромир е част от Хисаря. А Хисаря е част от държава, в която данъци се плащат – включително и от хората, които всеки ден заобикалят тази дупка със страх, че утре някой ще падне в нея.
Затова питаме ясно: Ще бъде ли ремонтирана тази пешеходна част? Кога? И кой ще понесе отговорност, ако нещо се случи? До тогава – дупката стои. Грозно. Смъртоносно. Безнаказано.
Снимка: Илия Илиев, Facebook
