На 24 юни, в най-светлото утро на лятото, природата затаява дъх – защото идва Еньовден. Един от най-древните и тайнствени празници в българския календар, по-тих от Рождество, но по-магичен от всяка приказка.

Това е денят, в който слънцето „се обръща” към зимата – първият знак, че времето бавно ще тръгне обратно. И именно тази повратност е уловена в народното вярване, че на Еньовден слънцето изгрява “игриво”, къпе се във водата и преди да се издигне високо, “трепти” – който го види, ще бъде здрав през годината.

Но най-важното – това е денят на билките.

Билките говорят... но само рано сутрин

Народът вярва, че всички треви и цветя на Еньовден имат чудодейна сила, но само ако бъдат набрани преди изгрев-слънце. В утрото на 24 юни по българските поля е пълно с наведени гърбове и шепнещи жени – всяка търси своята билка, всяка има своя болка за лекуване, своя молитва, спотаена между коренче мащерка и стрък риган.

Събират се 77 и половина билки – 77 за познатите болести и „половин” за тази, която още няма име. Вярата в лековитата им сила е дълбока и предавана от баба на внучка, от майка на дъщеря.

И не е случайно, че точно на този ден Църквата почита и Св. Йоан Кръстител – светец, свързан с вода, пречистване и духовна сила.

Връзката със слънцето – кръгове и венци

На Еньовден се плетат венци – не просто красиви, а заредени със сила. Най-често са от 7, 9 или 12 билки. През тях се минава за здраве, особено децата и болните. Тези венци след това се закачат над вратата – да пазят дома от зло и болест през цялата година.

Момите хвърлят китки в менче с „мълчана” вода и гадаят за женитба. Децата берат трева с възторг, а бабите мълвят тихо заклинания, от онези, дето не се записват, а се помнят със сърцето.

Вярвания, които докосват

Който се окъпе в утринната роса на Еньовден – ще бъде здрав.

Ако се изкъпеш в река, ще се пречистиш не само телесно, но и душевно.

Ако видиш слънцето да „трепне” на изгрев – ще се сбъдне най-съкровеното ти желание.

Ако си пожелаеш нещо, докато откъсваш първата билка – ще се сбъдне.

Един ден, който връща корена

В свят, в който забравяме как ухае липата и не различаваме жълт кантарион от невен, Еньовден ни връща към земята, към себе си. Поне за един ден ни напомня, че сме част от кръговрата, че лек има – и той расте край пътя, ако се наведем да го видим.

Това не е просто народен празник – това е обратна връзка с природата, с тишината, с духа на баба ти, която ти казваше да не стъпваш по босилека, защото е свещен.

Затова – събудете се по-рано утре. Излезте боси. Усетете росата. Погледнете слънцето. И повярвайте. Магията е още тук. Просто трябва да я намерите – сред билките.