Здравните власти представят новия Национален оперативен план за справяне с COVID-19. Очаква се да стане ясно дали ще се налагат по-строги мерки за ограничаване на заразата и какви ще бъдат те.

Министър-председателят Кирил Петков открива събитието в Министерския съвет чрез видеоконферентна връзка. На пресконференцията присъстват министрите на здравеопазването и на образованието Асена Сербезова и Николай Денков.

По-рано стана ясно, че в Оперативния план на правителството ще бъде разписано какви противоепидемични мерки да се налагат и при какви условия да влизат в сила. Водещ ще бъде броят на интензивните легла в болниците. При намаляване на броя, вероятно ще се налагат и по-тежки ограничения. На този етап затягането на мерките се решава на областно ниво, като редица области вече въведоха ограничения заради повишения брой на заразените с коронавируса.

Засега е ясно, че планът предвижда 4 етапа с конкретни мерки на всеки един от тях, които ще са ясни предварително на хората и бизнеса.

Мерките ще се взимат на регионално, а не на национално ниво, според степента на разпространение на вируса. Математическият модел, по който ще работи планът, ще дава възможност за петдневно предизвестие, преди да бъдат налагани ограничения.

Нов модел за управление на ковид кризата представи министър-председателят Кирил Петков на пресконференция в Министерския съвет, в която участваха още министърът на здравеопазването Асена Сербезова и министърът на образованието и науката Николай Денков. В отговор на задаващата се нова сериозна вълна на пандемията правителството променя досегашния неясен подход, създава условия за максимално добро управление на рисковете и за повече прогнозируемост, улеснявайки максимално гражданите и бизнеса да планират ежедневието си. Премиерът Петков беше категоричен, че опазването на здравето продължава да бъде първи приоритет, като същевременно се приоритизират още образованието и подкрепата за най-уязвимите бизнеси. Министър-председателят посочи и десет мерки, които кабинетът предвижда в отговор на кризата.

Новият подход за управление на ковид кризата е ясно разписан в Националния  оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. Съгласно Плана противоепидемичните мерки ще зависят от броя на заетите интензивни болнични легла на общинско и областно равнище, както и от скоростта на тяхното запълване. Ще се отчитат  още няколко фактора, което ще позволи да се правят прогнози за натоварването на лечебните заведения за три, пет и 10 дни напред. Общата заболяемост на 100 000 души население вече няма да бъде основен критерий за въвеждане или отмяна на ограничения. Причината за тази промяна е в „поведението“ на новия вариант на коронавируса, наблюдавано в други държави – „Омикрон“ е много по-заразен, но има индикации, че протича по-леко и преминава по-бързо от „Делта“. Очаква се по-малко инфектирани да имат нужда от болнично лечение и продължителността на хоспитализацията да бъде по-кратка.

Планът предвижда временните мерки и дейности в болничната помощ да се въвеждат на територията на всяка област със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция. В документа са залегнали и насоки за работата на спешната медицинска помощ, както и действията за осигуряване на необходимите лекарствени продукти.

Мерките за ограничаване разпространението на COVID-19 са разделени в четири етапа. При първия етап, при 50% заетост на интензивните легла в болниците, няма да се въвеждат допълнителни ограничения, но ще бъде засилен контролът по спазване на вече съществуващите противоепидемични мерки – носене на маски, осигуряване на физическа дистанция, „зелен сертификат“ и тестване в училище.

Към втория етап ще се премине при 60% запълнени интензивни легла в болниците. Такава е ситуацията в много от областите в страната към момента. Предвижда се наблюдение относно спазването и срока на валидност на документите за ваксинация и на документите за преболедуване и при необходимост, след експертно обсъждане, ще бъдат предприети действия за промени. В образователната система ще се преустановят заниманията по интереси, с изключение на тези в рамките на целодневната организация на обучението, които се провеждат без смесване на ученици от различни паралелки.

При 70% заети интензивни болнични легла се преминава към третия етап от въвеждане на противоепидемични мерки. Публичните обекти ще работят с до 50% от своя капацитет заедно с изискването за „зелен сертификат“. В училищата ще бъде въведена ротация за класовете от V и XII клас, които ще редуват присъствено с онлайн обучение през седмица, като тестването в клас ще продължи.

Почти пълно затваряне на обществения живот се очаква при четвъртия етап на пандемичната обстановка, когато 80% от интензивните легла в лечебните заведения са запълнени. Тогава ще работят само магазините за хранителни стоки, дрогериите, аптеките, оптиките, зоомагазините, банките, пощите и куриерските фирми, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори. Училищата ще преминат към обучение от разстояние в електронна среда. Детските градини ще останат отворени.

Основната цел на Плана е да бъде създадена адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия, за да бъде ограничена заболяемостта от COVID-19, да се осигурят оптимални възможности за лечение на българските граждани, да се поддържа функционирането на основни за обществения живот сектори и служби, както и да се осигури постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на пандемията, предприетите мерки и ваксинационния процес. Не на последно място документът ще даде възможност за предвидимост при планирането на политиките, свързани със социалните и икономическите мерки за преодоляване на последиците от пандемията. Националният план е подготвен на база задълбочен анализ на моментната ситуация и математически модели за развитието на пандемията. В изработването му са включени членовете на Националния пандемичен комитет, на Пандемичния ведомствен комитет на Министерството на здравеопазването, Главният държавен здравен инспектор и експерти.