Липсата на работна ръка е проблем номер едно, с който се сблъскват работодателите в България. Този проблем е силно изразен в последните пет години. Преди тях, ако липсата на кадри се изразяваше в липса на квалифицирана работна ръка, то в към настоящия момент липсата е във всеки един аспект – на пазара на труда липсват от неквалифицирани и нискоквалифицирани работници и служители, до експерти и специалисти в дадена област.

Една от политиките, които страната ни развива, с цел да обезпечи тези дефицити на пазара на труда, а и за да даде възможност да гражданите, които не са българи или такива с гражданство на страна от Европейския съюз, е да развива законодателството в посока на създаване условия за наемана на чуждестранни граждани.

Какви са тези условия и има ли специални изисквания за наемане на чужденците в страната ни?

Съгласно закона в България, на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател.

Условията за издаване на разрешение са следните:

Първо, съобразяване със състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда. След това е необходимо да бъде определено съотношение (квота) на чужденците. Също така, ако предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. Най накрая, гражданинът на трета държава следва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Когато едно лице е получило разрешение за достъп на пазара на труда, то може да работи по трудово правоотношение само за конкретно юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа, пише pariteni.

Разрешаването на достъп до българския пазар на труда се осъществява с писмено решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. То е със срок, съответстващ на продължителността на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца. Срокът може да бъде продължаван общо до три години, ако не е настъпила промяна в първоначалните обстоятелства. При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да уведоми Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

Когато чужди граждани кандидатстват за разрешение за пребиваване в Република България с цел работа или вече притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на страната за цели, различни от трудовата заетост, разрешението за достъп до пазара на труда се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа, издавано от Министерството на вътрешните работи въз основа на разпоредбите на закона, което съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение.