Връстниците на малкия Митко мечтаят за различни неща - играчки, телефони и тн. Той обаче иска само едно - да може да се бори за живот.

"Не искам да умирам! Не искам да се прибирам! Искам да се боря", казва Митко.

Той е само на 10 години, страда от остра миелоидна левкемия. Всичко започна, когато той е едва на 1 годинка. След лечение 2 години, което е неуспешно, болестта се връща. Той получава рецидив след направена трансплантация. 

Лекувахме го две години, но след това дълго време всичко изглеждаше наред. Но когато Димитър навърши 10 години, болестта се върна. Беше направена трансплантация, но след 11 месеца семейството му разбира, че тя е неуспешна и че той получил рецидив.

Митко е бил подложен на лечение с химеотерапия. То се извършва в България, а краната цел - трансплантация на костен мозък, ще е в Турция.

По средата лечението на Митко обаче се прекъсва заради инфекция, която лекарите не можели да отстранят, а това било достатъчно болестта да се върне – по-силна, бърза и безпощадна.

Турските специалисти са категорични, че това е било лоша стъпка. "Не трябваше да се спира… най-критичният момент е бил… борбата не се прекъсва", е казала доктор Тевил от Турция. „Това е пиков момент, през който просто трябва да се премине. Това е повратна точка – при пациенти с такава диагноза такива усложнения са очаквани, но всички заедно трябва да се справим с тях. Не да спираме.“ – са били думите ѝ.

"С неизвестен изход. Със страх, който ни парализира... Но и с една-единствена надежда, че Димитър може да живее. Днес се срещнахме с докторката в Турция. Обясни ни всичко. Много е тежко. Възможно е организмът му да не приеме трансплантацията. Възможно е да не се събуди.Но по-ужасяващо от това е да не опитаме. Да се приберем в България и да чакаме... края", казва майката на Димитър.

В последвал разговор със специалистите от България, те мълчали, не знаели какво да кажат, не можели да отговорят на въпросите. "Питахме дали има други лекарства, дали могат да пробват нов антибиотик, нов подход – отговора беше, че нямат, какво повече да направят и докато имаме още време и шанс по добре да заминем в Турция", казва майка му.

Сега пред него стои трансплантацията на костния мозък - последната врата, която може да опитат да отворят, докато физическото му състояние все още позволва.  Димитър не е просто едно дете, не е нейното малко момче. За майка му, Димитър е учител по сила.

Как да помогнете на Димитър, разбере от публикацията на фондация "Дари надежда".