Историята на 28-годишен българин разказва неговият баща – Любомир Киров от Сандански. Майката на младежа е украинка, но той е роден в България през 1997 г., притежава българско гражданство и няма украински документи.
Младият мъж заминава за Украйна, за да помага в грижите за своята болна баба. На 1 септември тази година, докато е в дома ѝ, решава да излезе на кратка разходка. По думите на бащата, тогава е отвлечен, заслепен със светлини и насилствено качен в автомобил. Малко по-късно майка му успява да го открие, но се оказва, че е задържан от службата за мобилизация (т. нар. ТЦК). Въпреки че съобщава, че е български гражданин, младият мъж не е освободен.
Бащата незабавно търси съдействие от Министерството на външните работи, които се свързват с българското консулство в Украйна. На следващия ден консулът отива заедно с майката в мобилизационния център, където е задържан синът, но по думите на бащата е бил изгонен и напълно игнориран.
Първоначално българинът е изпратен в Николаево. Там командирът вижда, че младежът е с тежко контузена дясна ръка вследствие на трудова злополука със строителна преса. Семейството предоставя и рентгенови снимки, доказващи увреждането. Въпреки инвалидността и факта, че е български гражданин, младежът е преместен в село Любомиривка. И там става ясно, че е негоден за служба, тъй като не може да свива ръката си. Има и сърдечни проблеми, пише struma.
В момента обаче той се намира в наказателна рота в село Петривка. Според баща му тези подразделения се изпращат най-отпред на бойната линия и шансът войниците да бъдат убити е огромен. Дори местните ги наричат „смъртници“.
„Искам помощ от премиера и от всички български институции, за да мога отново да прегърна детето си“, апелира бащата. В момента върви и петиция за подкрепа на бащата и неговия син.
