На 14 февруари православните християни ще отдадат почит на починалите си близки. Задушница е, преди Великия пост (Месопустна задушница) – денят преди Месни заговезни.
Три празника днес! Ето кои са имениците
В този ден вярващите палят свещи и се молят за душите на тези, които вече не са с нас. Приготвя се подсладено варено жито, хляб и вино. Духовниците извършват заупокойни богослужения.
Това е денят, в който православните християни отдават почит на своите починали близки.
Тя винаги се отбелязва в съботата преди Месни заговезни.
Наричана също Вселенска Задушница, този ден е специален, защото включва и възпоменание за душите на хората, които са починали внезапно – по време на далечни пътувания, при бедствия или в обстоятелства, когато близките им не са могли да извършат погребението подобаващо. Това е време за молитва за милост и прошка на техните грехове.
На Задушница се отправят молитви за душите на починалите, църквата извършва служба в тяхна памет, а близките посещават гробовете им. В много региони хората почистват гробовете на своите починали роднини преди празника, украсяват ги с цветя и измиват паметните плочи. В деня преди Голяма Задушница традиционно се подготвяме за отдаване на почит, като приготвяме храна, която ще се раздава с думите "Бог да прости".
Какво задължително се прави на самия ден:
Вярващите посещават гробовете на своите близки, запалват свещи като символ на безсмъртието на душата, кадят с тамян, олицетворяващ молитвата, и изливат вино "на кръст".
На Задушница е традиция да се раздават хляб, варено жито, ястия, дребни сладки и други храни на хора, които се срещат на гробищата, по пътя, на близки или съседи с думите "за Бог да прости". Този обичай е израз на почит към покойните, напомняне за тяхното съществуване и делата им. Той създава усещане за свързаност между живите и онези, които вече са напуснали този свят, символизирайки любовта и вечната памет към починалите близки.
На Голяма Задушница отправяме смирени молитви, търсейки опрощение и покой за душите на нашите починали близки.
Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
На Задушница обичаят повелява да се раздаде храна и вино, за да се почете паметта на починалите.
Какво не се прави на Задушница?
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.
Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – "Бог да прости".
В София и в много от големите градове общините са осигурили за днес допълнителен транспорт до гробищните паркове.
В неделя – 15 февруари е Месни Заговезни. В този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено на вярващите християни да ядат месо.
Тази година Великденските пости започват на 23 февруари – понеделник, след Сирни Заговезни, и приключват с Христовото Възкресение на 12 април.
