Вече сме имали възможност да кажем, че един град е голям толкова, колкото са големи мостовете му... Защото те не са просто транспортна инфраструктура, а нещо много повече... Те не просто свързват два бряга на една река - те стават свидетели и участници в най-важните събития на града.

Не сме сигурни, че на управниците на район Северен обаче им се случва да минават пеша по Моста на Герджика, за да видят и усетят пулса на града – така както го прави мостът. Ако бяха минали по него, нямаше как да не разберат, че от няколко месеца зеят дупки по шахти, в които спокойно може да пропадне детско краче.

Както нямаше как да не видят, че парапетът на моста, бутнат при катастрофа още преди два месеца, продължава да си стои изкъртен и... опасен. Не само за деца.

Засега все още никой не се е заклещил в процепите на шахтата, не си е изкълчил крака, не е паднал от парапета, но… трябва ли това да се случи, за да се вземат мерки?

Как мислите? Какво ли щеше да каже великият Цанко Лавренов, запечатал в красива гравюра Моста на Герджика?