Близо 90 на сто от българите са ограничили редица нужни или планирани разходи в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разходи за почивка (65%) или ремонти (36%), но от списъка им са отпаднали също и разходи, свързани със здравето (17%) или образованието (11%).

Това са основните изводи от Финансовия доклад за Covid-19 на водещия международен доставчик на финансови услуги и инвеститор EOS, изготвен след представителна анкета в България, Германия, Хърватия, Румъния и Испания.

В същото време един от трима анкетирани българи е взел пари назаем вследствие на кризата, като сумите са предимно до 5000 лв. Най-голямо предизвикателство се явяват текущите битови разходи, посочвани като водеща причина от 68% от взелите пари назаем потребители. На второ място се нарежда необходимостта да се посрещнат разходи за здравето (33%).

Всеки пети от анкетираните се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции (20%), следвани от заеми към роднини (14%) и приятели (13%). Най-ниска е задлъжнялостта поради пандемията във възрастовата група 50-65 години (69% от тях не са натрупали дългове), а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем).

Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и роднини (21%), а 40-49-годишните предпочитат да се обърнат към банка (23%).

Данните показват, че по време на пандемията българите са харчили пари основно във връзка със здравето (35%), за техника (27%) и домакински уреди (25%). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника.

„Това са логични следствия от промяната на навиците ни за работа, учене и забавление, които се пренесоха основно у дома”, обяснява Райна Миткова, управител на ЕОС в България.

„Заедно с това, поради тревогите относно пандемията и пренатовареността на здравната система, хората се обръщат към частното медицинско обслужване, което значително повишава разходите за лечение и изследвания.”