София – градът, в който никога не знаеш какво ще ти изкочи зад ъгъла. Понякога е таксиджия, който паркира напреки на пешеходна пътека. Понякога е кола, която си почива върху релсите. Понякога е трамвай, който вместо да вози баби с торби от „Била“, се превръща в теглеща линейка.
Гледката: скромно синьо Рено е решило, че най-прекият маршрут минава по линията на Трамвай №4. Няма нужда от „Гугъл Мапс“ – като ще караш по павета, поне да е живописно! И с релси отдолу – екстра сцепление!
Пътниците в трамвая – спокойни. Българинът е стоик. Защо да бързаш, когато можеш да изчакаш? Човекът си е качил Реното на релсите, сега трамваят ще го свали. Колективно ще решим проблема – цял вагон солидарност и един ватман с изнервен поглед, който тихичко си мърмори: „Мамо, защо не станах фризьор…“
Най-хубавото е, че винаги се намира по някой с жилетка, който да маха с ръце като диригент на този велик градски балет. А наоколо хората – селфи тук, „стори“ там – всеки вади телефона. Защо да помагаме, като можем да снимаме?
София! Само тук можеш да видиш кола в капан, трамвай в роля на паяк и десетки пътници, които философски си клатят краката и чакат „операцията“. И никой не пита: „А бе, как тая кола се озова тук?“ Не, това е подробност. По-важното е, че всичко е възможно.
Следващия път може да видим автобус на тролеен кабел, камион на детската пързалка или моторист на фасадата на някой мол. Ама това е шармантото в столицата – винаги има нещо за разказване на масата.
Дерзайте, шофьори! София ще ви понесе. И трамваят ще ви спаси. А ние – ще чакаме. С усмивка. Защото тук животът е на релси. И понякога – с Рено.
