Напусна ни проф. д-р Петър Учиков, дмн, изтъкнат хирург, дългогодишен преподавател, учен, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – Пловдив,  ръководител на катедрата по Специална хирургия на МУ – Пловдив и на Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.

Незабравима академична личност. Със своя авторитет, широк кръгозор, принципност и лекарски професионализъм той бе сред специалистите, поставили основите на хирургията и институционалното израстване на МУ–Пловдив. Непрежалим професор с над 50-годишна непрестанна работа за каузата на университета, отдаден на хирургичната наука и практика.

Завършва медицина в Медицински университет в Пловдив през 1963 г. След дипломирането си започва работа като ординатор в хирургично отделение на Окръжна болница – Смолян (1963-1967 г.). Работи като академичен преподавател в Медицински университет – Пловдив от 1968 г. От 1968 г. до 1981 г. е асистент, а след това и главен асистент в Медицински университет - Пловдив. От 1986 г. оглавява Клиника по гръдно-коремна хирургия, която успешно ръководи в продължение на 20 години. Декан на Медицинския факултет от 1995 до 1999 г.

През 2000 г. му е присъдено званието "Доктор на медицинските науки", а от 2002 г. е професор по хирургия.

За над половинвековния си стаж като хирург е направил повече от 25 000 операции на пациенти. Има специализации в Париж, Страсбург и Виена. Проф. Петър Учиков е автор на над 350 научни публикации и доклади. Автор и съавтор в редица монографии, учебници и ръководства по хирургия.

Под негово ръководство 9 докторанти защитават докторски дисертации по медицина и са сред водещите специалисти в областта на гръдно-коремната хирургия, а трима стават и професори по хирургия в Медицинския университет в Пловдив. Участва в Специализирания научен съвет към ВАК, след което и като член на десетки научни журита по защити и хабилитации. Дългогодишен член на редакционната колегия на научното списание Folia Medica. Член на национални и международни научни асоциации. Носител на редица престижни награди.

Достойният му живот е пример за хуманност и отдаденост на лекарската мисия и клетва.