Село Бегово още е потресено от трагедията с младата майка Красимира Куковска, която се самоуби и остави две малки дечица сирачета. Близките и приятелите тъгуват за 21-годишното лъчезарно момиче и не могат да повярват, че него вече го няма.
Защо се гръмна Краси? От скръб по родителите си или след скандал с мъжа си?
Спекулациите за смъртта на Краси ще продължават, но едва ли някога ще стане ясно защо момичето е взело фаталното решение. Едно писмо обаче, публикувано от младата майка до нейния баща, ни подсказва невероятната празнота, която е чувствала тя след смъртта му. Нямаме представа дали Краси е автор на писмото, но при всички случаи то изразява чувствата и емоциите й след загубата на баща й.
Любови, лекарства… Краси се гръмнала в гърдите с крак на спусъка!?
Предлагаме ви го без редакторска намеса:
Здравей, тате! Как си?
Предполагам, че при теб е топло и не усещаш студ. Сигурно си добре, имаш си добра компания. На всички много им липсваш! Постоянно говорят за теб, все хубави неща. Повярвай ми, оставил си отпечатък в тях завинаги. А аз, все още те усещам близо до мен. Чудя се какво би ми казал сега, дали се гордееш с малкото ти момиченце, което се превърна в жена. Аз живея за теб, дори и да не си до мен. Правя всичко, което би направил ти и вървя по твоите стъпки. Но събудя ли се сутрин усещам, че домът е пуст и сивотата е навсякъде.
Още помня деня, в който ти ми беше отнет и викът ми, раздиращ тишината. Сълзите ми, пороен дъжд бяха. Аз понякога губя надежда, но се опитвам да бъда силна. Но кажи ми как? Когато имам проблеми, си представям, че си до мен и всичко отминава. Тази мисъл ме кара да продължавам да се боря с пречките пред мен. Ти беше велик човек, прекалено добър за този свят.
Понякога ми е трудно да дишам, вървя без посока в тъмнината. Усещам загубата ти и всяка мисъл с теб е свързана. Болят ме очите, боли ме и сърцето. Имам отворена рана, която никога няма да заздравее. Но зная, че един ден ще те видя отново и пъзелът ще се нареди. Щом зърна усмивката ти и усетя голямото ти сърце, животът в мен ще се появи. Животът е такъв... всеки губи. Съдба ли, не зная...
Когато се погледна в огледалото, виждам теб, като две капки вода, ти живееш в мен. Бих направила всичко, за да се върнеш, да бъда пак малкото ти момиченце. Изгубих съня си.
Татко, ела си! Обичам те! – Това бих искала да ти кажа.
Но как да живея, когато толкова много хора ни напуснаха? Усещам, че книгата на живота ми изгаря, страница по страница.
Спомените вечно ще пазя и ти ще останеш в моето сърце! Където и да съм, ти ще бъдеш с мен, ти ще ме пазиш, зная това. Зная, че всичките неща, които имам да ти казвам, един ден ще ти споделя. Дотогава не забравяй, че те обичам! Благодаря ти, че ми показа как да обръщам болката в моя сила! Благодаря ти, че ме научи да бъда силно момиче! Благодаря ти, че винаги ми показваш пътя! Благодаря ти, че ме направи човек, че ме научи на добро.
Благодаря ти за всичко, татко! Липсваш ми!
