Изпратихме изминалата година. Тя бе неочаквана, трудна и изпълнена с неприятни изпитания. Белязана от COVID-19, вирус появил се от нищото, но който за кратко време успя да повлияе на живота на почти всички жители на планетата.

Годината върна страха и несигурността в живота на Европа, която от десетилетия не бе виждала подобно изпитание. Неслучайно авторитетното издание „Таймс“ я определи, като най-ужасната досега за съвременните хора.

Ковидната 2020-а: Между забраните, здравето и задъханата икономика

Стотици хиляди служители смениха традиционното си работно място – от офиса към домашния начин на работа. За дни система, която определяше работния процес от десетилетия, бе радикално дигитализирана и не се вижда ясно дали ще се завърне в предишната си форма някога.

Образованието една, от най-важните части в съвременното общество, беше рязко променено, дистанционното преподаване навлезе с пълна сила в живота на студенти и ученици. Кога те отново ще изпълнят аудиториите и класните стаи, без страх от зараза, още е неясно, а и е предмет на спор.

Много браншове бяха принудени да затворят, заради противоепидемичните мерки, а служителите изпаднаха в несигурност за бъдещето си.

Платени отпуски бяха взети предварително, наложителният неплатен се превърна в реалност, а други бяха съкратени и се наложи да търсят социална подкрепа или да се преквалифицират.

Започва първият протест на бармани и сервитьори срещу мерките

Бях барман... сега се готвя да ида в мръсен склад като общак! Убиха ни


Принудително бяха затворени бизнеси, градени с десетилетия, някои от които няма никога отново да отворят врати. Държавите по целия свят спешно разработиха финансови планове, с които да подкрепят поне някак застрашената икономика, пред лицето на финансова криза, невиждана от „Голямата депресия“ насам.

Пандемията промени дълбоко заобикалящия ни свят. Тя отне части от него, които дори не забелязвахме. Кафето с приятели, разходката в Градския парк или градина, смеха със съученици  в междучасието, морето за което мечтаем през работните дни. Екскурзията до далечна дестинация, за която от години пестим, дори социалния контакт с роднини, приятели и колеги.

Но най-страшно от всички бе, че тя отне живота на хиляди, които още можеше да са живи. Изправи ни пред наболели проблеми в здравната система, и пред един нов но жесток проблем – дезинформацията.

Големите българи, напуснали ни през 2020-а. Поклон пред паметта им!


Страхът и несигурността пред лицето на необяснимото се превърнаха в прекрасна среда за всякакви налудничиви, манипулативни и деструктивни теории, които намират своите последователи и започват свой самостоятелен живот.

Изпращаме година, за която никой не е мечтал, изпращаме я с надеждата че 2021-ва ще донесе нормалното. Не „новото нормално“, с което се наложи да живеем през изминалите месеци, а онова старото, познатото. Изпълнено с малки моменти, които вече ще ценим много повече. Може би именно това пожелание, ще бъде изречено и неизречено в Новогодишната нощ, когато по традиция ще намислим своите желания.

Какво ще ни донесе в действителност, може само да гадаем.

Икономическата стагнация е на прага ни, щетите от „затварянето“ на световната икономика тепърва ще бъдат възстановявани, за това предупреждават експерти по целия свят.

Темповете за това, разбира се, зависят от това доколко отделните държави се справят с пандемията. Страхът от  вируса малко по-малко ще отстъпва пред заплахата от финансовата несигурност. Ще трябва да се намери баланса, между запазването на най-ценното - човешкия живот и връщане на растежа в икономиките.

Ваксините несъмнено ще бележат настъпващата година, именно в тяхно лице специалистите виждат „нашето оръжие“ срещу вируса.
Те носят надежда срещу заразата, но както вече виждаме, се  засили  и дискусията в обществото за тяхната сигурност. Групите от обществото, които да се имунизират приоритетно, за имунитета който ще осигурят, както и разпределението им между държавите, също са обект на дискусия. Тези казуси вече са се настанили в медийното пространство, а в близките месеци ще видим как ще се развият и как ще повлият на нагласите на обществото.

През Новата година ни очакват президентски и парламентарни избори, които, разбира се, ще бъдат белязани от изискванията за безопасност заради от пандемията от COVID-19. Очаква се развитие и по ситуацията между България и Република Северна Македония във връзка с наложеното вето за присъединяване към ЕС.

По тази тема двете страни имат ясни, но конфликтни искания, а заетите от правителствата позиции се радват на одобрение в обществата на двете съседни държави.

В Северна Македония няма нищо по-естествено от измислената историяТова поколение не може да признае и излезе от абсурда


В световен мащаб ще видим смяна в управлението на САЩ, новоизбраният президент Джо Байдън несъмнено ще бъде изправен пред множество вътрешни и външни проблеми. От управление на коронакризата, през обединяването на една разделена идиологически Америка, до сложната международна ситуация.

През 2021-ва ще видим и развитието на проблема с мобилността по света. През 2020-а бяхме свидетели на невиждано от години ограничаване на свободата на предвижване, между държавите, между отделни градове. Това, разбира се, бе тежка мярка, наложена от необходимостта за справяне с коронавируса.

Друг проблем, с който ще се сблъскаме, е неприкосновеността на личните данни и следенето, от страна на интернет гиганти и правителства. Доколко е морално, под претекст борба с COVID-19, да се нарушава правото на лична неприкосновеност, гарантирана от конституциите на държавите.

Някои  компании (Австралийските авиолинии) вече въвеждат изискване за имунизация против вируса като условие за използване на услугите им. Държави като Израел обмислят издаването на „зелен паспорт“ за ваксинираните. В повечето държави по света резултатът от PCR тест е условие за влизане в страната.

Израел въвежда "зелени" паспорти за ваксинираните против COVID-19


Това влияе на стотици милиони по света, както и на множество икономически сектори, в частност туризма – ключово перо в бюджета на българската държава.

През миналата година станахме свидетели на страх, несигурност, безработици, дезинформация, но те имаха и своето "микро" противодействие. Доброто, което винаги намира своя път, „зарази“ още повече хора. Непознати помагаха на възрастни и болни за пазаруване по време на локдауна. Каузи за деца в нужда събираха необходимите суми за отрицателно време. Призиви за помощ помагаха на безгласните, а добри хора анонимно приготвяха пакети с храна за бездомните в български градове.

2020-а - лошата година, в която ДОБРОТО не изчезна. Поклон, българи!


Нека  само си припомним как в началото на пандемията по целия свят и в частност България, гражданите аплодираха своите лекари в знак на подкрепа.

Това са само малки примери за доброто, което в „най-ужасната година“ бе около нас и бе част от нас. Именно него се надяваме да видим и през настъпващите дванадесет месеца, независимо от новите изпитания, пред които ще се изправим.

Несъмнено през новата година ни очакват още повече предизвикателства в политически, финансов, здравен  и граждански аспект.

А какъв е Вашият коментар за изминалите 365 дни, какво очаквате от настъпилата 2021-ва?