Солени глоби, автоматизиран контрол чрез камери за средна скорост и ограничения при годишния технически преглед (ГТП) са част от мерките, с които законодателството в България затяга контрола за спазването на правилата за движение по пътищата.

Ако доскоро много шофьори отлагаха плащането на фишове и актове, новите регулации и дигитализацията на институциите правят забавянето значително по-неизгодно.

Една от най-строгите мерки е свързана с годишния технически преглед. Автомобилът не може да премине ГТП, ако собственикът има неплатена глоба към КАТ. Системите на пунктовете за ГТП и МВР са свързани, което позволява извършването на проверката по електронен път.

По-осезаем става и контролът на средната скорост. Тол камерите вече могат да се използват за измерване на средната скорост на автомобилите. При секционния контрол се отчита времето, за което превозното средство преминава между две определени точки, и въз основа на изминатото разстояние се изчислява средната му скорост.

При превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч в населено място е предвидена глоба от 357,90 евро и три месеца лишаване от право на управление на МПС. За всеки следващи 5 км/ч превишение глобата се увеличава с още 25,56 евро.

При повторно нарушение глобата се удвоява, а водачът отново се лишава от право да управлява МПС за три месеца. При системни нарушения, тоест три или повече нарушения в рамките на една година, глобата се утроява, а шофьорската книжка се отнема за шест месеца.

В Закона за движението по пътищата са предвидени конкретни санкции и за други често срещани нарушения:

– За използване на мобилен телефон, таблет или друго устройство по време на управление глобата е 51,13 евро.

– За непоставен предпазен колан санкцията е 51,13 евро.

– При отнемане на предимство на друго превозно средство или непропускане на пешеходец на пешеходна пътека глобата е 51,13 евро.

– За неправилен престой или паркиране санкцията започва от 25,56 евро. При паркиране върху пешеходна пътека или спирка на градския транспорт глобата е 51,13 евро.

Санкции са предвидени и за пешеходците. Пресичането на платното при използване на мобилен телефон или друго устройство, което отклонява вниманието, се наказва с глоба от 51,13 евро.

За преминаване на червен сигнал на светофара или неправилно пресичане глобата е 25,56 евро.

Промени има и в правилата за електрическите тротинетки и велосипедите. Максималната разрешена скорост за електрическите тротинетки е 25 км/ч, а носенето на каска е задължително. Забранени са движението през нощта без необходимото осветление, превозването на втори човек и използването на мобилен телефон по време на движение.

Регламентирано е и задължението водачите да слизат от велосипед или електрическа тротинетка при пресичане на пешеходна пътека. При нарушение глобата е до 25,56 евро.

Предвидени са санкции и за нередовните пътници в градския транспорт. При проверка те могат да заплатят на място определената сума от 25,56 евро, с което се избягва последваща административна процедура.

Ако пътникът откаже да плати, може да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като санкцията може да достигне 153,39 евро.

Паралелно с глобите действа и преизчислена в евро тарифа за превозните документи. Единичното пътуване струва 0,82 евро, дневната карта е 2,05 евро, месечният абонамент е 25,56 евро, а годишната карта струва 186,62 евро.

Електронните превозни документи могат да се използват и чрез дигитални решения като Apple Wallet, Google Wallet или приложението Sofia Plus. Пътниците трябва да спазват изискванията за валидиране на съответния превозен документ след качване в превозното средство.

Как да проверяваме за глоби и как ни уведомяват?
Дигитализацията промени и начина, по който институциите уведомяват гражданите за извършени нарушения и наложени санкции.

Ако имате профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), компетентните органи могат да изпращат съобщения чрез системата, като получателят се идентифицира по ЕГН.

В този случай фишовете и актовете се считат за връчени при отварянето им от получателя, а не при самото получаване на известието. Ако съобщението е получено, но документът не е отворен, връчването не се счита за извършено.