Инцидентът между журналистката Соня Колтуклиева и служител на НСО, разиграл се вчера в София, предизвика остри обществени реакции. Напрежението възникна, след като Колтуклиева отвори вратата на охраняван автомобил, в който се намираше председателят на Народното събрание Михаела Доцова. Последва физическа намеса на служител на НСО, който изблъска журналистката, а тя падна на земята.

Случилото се повдигна въпроси, които далеч надхвърлят конкретния сблъсък. Има ли журналистът право да прекрачва правилата за сигурност в стремежа си да получи отговор? Кога намесата на охраната преминава границата на допустимото? И защо политическата отговорност се търси с различна категоричност в зависимост от това кой е замесен?

НСО с официална позиция след случилото се със Соня Колтуклиева

Именно върху тези въпроси се фокусират коментарите на психолога Дарина Гочева, Давид Александров – член на „Прогресивна България“, и Димитър Стоянов.

Дарина Гочева: „Колтуклиева спази ли закона?“
Психологът Дарина Гочева отправи поредица от въпроси към хората, които побързаха да осъдят действията на служителя на НСО, без според нея да обърнат достатъчно внимание на поведението на журналистката.

„Допустимо ли е да се отваря вратата на автомобил на НСО със специален режим? Лице с журналистически статут има ли специално право на това?“, пита Гочева в публикация в социалната мрежа.

Изведоха с белезници служителя на НСО, повалил Соня Колтуклиева

С тези въпроси тя поставя акцент върху границите на журналистическите правомощия и необходимостта правилата за сигурност да се спазват независимо от професията на човека, който се намира срещу охраната.

Гочева прави паралел и с трагичната катастрофа от 2024 г. край Аксаково, при която автомобил на НСО, превозващ Кирил Петков, участва в пътен инцидент с фатален изход.

„Когато кортежа на Кирил Петков уби човек – колко възмутени бяхте?“, пита психологът, насочвайки вниманието към различните обществени реакции при случаи, свързани с държавната охрана.

В подкрепа на позицията си тя посочва и международни примери за действия на охранителни служби при опити за приближаване или възпрепятстване на охранявани лица.

Гочева припомня случаи от САЩ, Великобритания и Белгия, свързани с охраната на Джо Байдън, Борис Джонсън, Тереза Мей и Дейвид Камерън. Сред примерите, които цитира, са физическо отстраняване на фотограф, задържане на протестиращ, възпрепятствал кортеж, както и инцидент, при който агенти от охраната на внучката на Байдън произвеждат изстрели при опит за проникване в автомобил.

Михаела Доцова се извини на Соня Колтуклиева и поиска проверка от НСО

Чрез тези сравнения тя поставя въпроса какви биха били последствията при подобно поведение спрямо охранявани лица в други държави.

„Всички говорим, че искаме да има правила и закони, които да се спазват. Колтуклиева спази ли закона?“, продължава Гочева.

Публикацията ѝ завършва с въпрос, насочен към всеки, който осъжда реакцията на охранителя:

„И последно – как ще реагирате, ако качвайки се в автомобила ви някой посегне и агресивно отвори вратата?“

Позицията на психолога поставя на преден план въпроса дали журналистическата професия може да бъде основание за действия, които биха били недопустими за останалите граждани.

Давид Александров: „Поведението на Колтуклиева премина границите, но това не оправдава охранителя“
Давид Александров, член на „Прогресивна България“, също коментира случая, като зае категорична позиция срещу действията и на двете страни.

Според него поведението на журналистката е било прекалено, но реакцията на служителя на НСО е недопустима.

„Поведението ѝ беше прекалено и премина границите на допустимото за един журналист. Но това по никакъв начин не оправдава реакцията на служителя на НСО. Да изблъскаш човек с такава сила, че да падне на земята и да пострада, е недопустимо!“, пише Александров.

Той обръща внимание и на поведението на охраната непосредствено след падането на Колтуклиева.

„Още по-смущаваща е липсата незабавна помощ от охраната след падането ѝ. Вместо да се втурнат да ѝ помогнат, виждаме как автомобилът потегля и изчезва“, посочва той.

Според Александров действията на служителя заслужават сериозна проверка и съответните последствия, ако бъде установена вина.

Но основният политически въпрос, който той поставя, е свързан с различните стандарти за отговорност.

В публикацията си Александров припомня трагедията край Аксаково през 2024 г., когато автомобил на НСО, в който пътува тогавашният съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, катастрофира. При инцидента загива мъж, а съпругата му получава тежки наранявания.

„Може ли някой да ми припомни – тогава от ПП-ДБ поискаха ли оставката на Кирил Петков, обвиниха ли го? Имаше ли подобна политическа кампания срещу него от тях? Защото аз не си спомням!“, пита Александров.

На първа инстанция: Оправдаха шофьора на Кирил Петков от фаталния инцидент край Аксаково

Той противопоставя тази реакция на сегашните искания за оставката на председателя на Народното събрание Михаела Доцова заради действията на служител на НСО.

Александров изрично уточнява, че не твърди, че Кирил Петков носи вина за катастрофата, нито че Доцова автоматично трябва да бъде обвинявана за поведението на охранителя.

„Говоря за принципите, които политиците прилагат към себе си и към своите опоненти. Защо мерим с двоен аршин?“, пита той.

Според него е смущаващо, когато политически сили настояват за категорична отговорност от противниците си, но не прилагат същата взискателност към собствените си представители.

Александров поставя въпроса и за момента, в който избухва скандалът – броени дни преди президентските избори.

„Защо всичко това се превръща в политическа кампания броени дни преди президентските избори?“, пита той.

В заключение Александров отправя призив за еднакви стандарти независимо от партийната принадлежност:

„Ако настояваме за отговорност, нека тя бъде еднаква за всички, независимо от партийната принадлежност. Защото избирателната принципност не е принципност. А лицемерието си остава лицемерие, независимо зад какви лозунги се прикрива!“

Димитър Стоянов: „Колтуклиева гази всички стандарти в журналистиката, НСО гази закона!“
С остра и лаконична позиция се включи и Димитър Стоянов, който не спести критики нито към журналистката, нито към Националната служба за охрана.

„Соня Култуклиева и директорът на НСО трябва да помислят за заслужен отдих! Култуклиева гази всички стандарти в журналистиката, НСО гази закона! Тежко непропорционална реакция“, заявява Стоянов.

Коментарът му обобщава двете основни страни на конфликта – поведението на журналистката, което той определя като несъвместимо с професионалните стандарти, и физическата намеса на охранителя, която оценява като тежко непропорционална.

Позицията на Стоянов е категорична, че дори при провокативно поведение от страна на журналист държавната охрана е длъжна да спазва закона и да съобразява действията си с конкретната ситуация.

Къде е границата между журналистическото право и служебната сила?
Макар да поставят различни акценти, трите позиции показват, че случаят не може да бъде разглеждан едностранчиво.

Дарина Гочева настоява да се обърне внимание на поведението на журналистката и на правилата за сигурност. 

Правото на журналистите да задават въпроси на публичните личности е основен принцип на демократичното общество. То обаче не означава неограничено право на физически достъп до охранявани лица и автомобили.

От своя страна служителите на НСО имат задължение да гарантират сигурността на охраняваните лица. Това задължение обаче не ги освобождава от изискването действията им да бъдат законосъобразни и съразмерни на конкретната заплаха.

Дали журналистката е нарушила закона и дали охранителят е превишил правомощията си са два отделни въпроса, които изискват обективна оценка.

Евентуалното нарушение от едната страна не може автоматично да оправдае действията на другата.

Нито журналистическата карта дава право на всичко, нито служебната униформа оправдава всяка употреба на сила. А политическата принципност има стойност само когато се прилага еднакво към своите и към чуждите.