Седмицата след Великден се нарича Светла седмица. Тя е наречена така, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

На Светли Вторник се отдава почит на Света Богородица. Плачейки, тя остава край празния гроб на Спасителя с единственото желание да разбере къде са отнесли нейния Учител.

С тези събития се свързват и събития, които са се случили след Христовото възкресение – явяването на възкръсналия Христос на учениците и четиридесетдневното му общуване с тях на земята, преди да се възнесе на небето.

По време на Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Неделя се нарича Томина – чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: “Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали”.

Християните се поздравяват с “Христос воскресе” до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

В миналото, на Светлата седмица, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Прието е, че докато трае Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

Възкресение Христово е най-великият и почитан християнски празник, донесъл светлина на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени.

И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички. Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя.

С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.