Цели 23 майстори и 16 калфи получиха своето бойно кръщене с ритуала тестерлък навръх празника на своя патрон свети Спиридон в Пловдив. Всяка година от 1999-а насам Задругата на майсторите на художествени занаяти, Регионалната занаятчийска камара и Етнографският музей организират цветното събитие, в което се включват най-изявените членове на еснафа, пише TraffiNews.bg.

И тази година начело на шествието с иконата на св. Спиридон застана устабашията - майстор Кирил Коликов. Той поведе шествието от музея до църквата "Св. Богородица" под тържествените звуци на гайди. В храма бе отслужена тържествена света литургия и присъстващите се помолиха за здраве и берекет.

Празникът продължи с ритуала тестерлък. След напътствена реч на Коликов и традиционното изречение "Стани като мен" 23 майстори ги препаса с червен пояс и им даде благословията си. 16-те чираци, които бяха произведени в калфи също бяха посветени в занаята. Занаятите, които практикуват, са художествено плетиво, гравьорство, ножарство, изработване на накити, резбарство, кожарство и художествена керамика.

Майсторска степен получиха Николай Щърбев, Венета Янкова, Милена Милушева, Марио Капушев, Костадин Георгиев, Георги Петков, Станислав Недялков, Иван Георгиев, Анжело Красини, Елза Кюлиян, Софка Радева, Стойко Дюлгеров, Тодор Миланов, Цветанка Георгиева, Делчо Жековски, Теофил Велков, Красимир Дончев, Върбан Тодоров, Калин Лазаров, Цветан Узунов, Йовко Господинов, Стоянка Димитрова и Росица Кирилова.

16 занаятчии пък получиха калфенска степен - Полина Димитрова, Иван Петров, Александър Михайлов, Боян Апостолов, Петко Арбалиев, Десислава Ахрянова, Диляна Георгиева, Мария Кожухарова, Надежда Хугасян, Стоянка Христозова, Владимира Владимирова, Юлия Радева, Димка Йосифова, Ангелина Назлъмова, Петя Сотирова и Марияна Бойчева.

Участниците в ритуала се почерпиха от осветеното еснафско пендихаро (петохлебие) и коливо (варено жито), а в двора на Етнографския музей ги очакваше традиционният Светиспиродоновски курбан, който по традиция се приготвя в специално изработения от майстор Любомир Дудев казан.