КОРАБ „СИЛВИЯ“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

25.10.2013 г. – 10.12.2013 г.

Радвам се на предимството да съм в сменен екипаж. Знаеш си кораба, каютата, работата, обкръжението. В чувал под леглото те чакат 2-3 гащеризона, специални обувки с железни бомбета, фланелки… едва ли не половината от моряшкия багаж, който няма защо да разнасяш до вкъщи и обратно към друг кораб. Но едва доплавали от Варна до Мариупол, усетих на гърба си коварна бучка. Веднага ме жегна предчувствието, че няма да мога да изкарам три месеца до смяната.

Липом. Подкожно мастно топче. Едва го достигам само с нокътя на палец. Засега не е болезнено. Два и половина месеца бях на брега – нищо, просто коварна спяща клетка, която само чака да се върна на кораба, и започва да ми пречи да вляза в обичайния ритъм.

Заредиха се преходи Мариупол – Хереке, приятно кътче на европейския бряг на Мраморно море. Турция си е Турция, но Украйна вече не е същата. Площадът на независимостта в столицата се превърна в Евромайдан. Помня Оранжевата революция от края на 2004 година, когато манипулирани, бламирани и повторени президентски избори предизвикаха внушителни протести с гражданско неподчинение, стачки, шествия. Сега гледам огньовете по площада, укрепените пунктове, сблъсъците, чувам изстрелите и въпреки че разстоянието между Мариупол и Киев е около 800 километра, имам усещането за присъствие. Страната избира на изток или на запад да гледа и вече не се митингува, води се война с убити и ранени.

А липомът на гърба ми, гледан с двойно огледало, вече прилича на яйце със зачервен връх. Заедно с втория помощник, който служебно има функциите на корабен лекар, се озовах в мариуполска болница. Двама хирурзи, млад и възрастен, диагностицираха случая. Единственото лечение е чрез скалпел. Младият предложи незабавно оперативна намеса, но колегата му възрази с разумни доводи. А кой ще се грижи за него на кораба, кой ще сменя превръзките? Как ще работи с рана на гърба, как ще поддържа хигиена? По-добре да се прибира в България и тогава да играе скалпелът.

Случи се така, че веднага се намери транспорт до Варна с друг кораб на същата фирма. И в този екипаж случих на познати. Разтичаха се, настаняване, каюта, спално бельо. Седнах на общата трапеза на Никулден. Никога досега не съм бил в позицията на придружаващо лице. Пийнаха момчетата, развеселиха се, посипаха се шеги. Майка му стара, Гергьовден си е друга работа, като вълк три дни се оригвам на агне. Шаранът не е месо, половин час след софрата съм гладен. Поради издутината на гърба може да съм приличал на гърбав, няма как моряци да не те емнат за шаран. Няма страшно, колега, налага се някой път човек да пази гърба по-внимателно от гъза. Ха, наздраве.

В Пловдив се прибрах на 10 декември късно вечерта, два дни след това легнах на операционната маса.

13.04.2014 г. – 15.07.2014 г. 

Седмица преди връщането ми на кораба от фирмата се обадиха, че има нови екоизисквания на Морска администрация, документът, придобит преди година, вече не е достатъчен, за да бъда включен в екипажния списък. Наново! Двудневен курс, платен, разбира се, изпит. Ако не успея да се справя аварийно с проблема, ще пропусна тримесечния рейс, после ще ползвам тримесечен „отпуск“ и чак към средата на ноември ще мога да заема титулярното си място на „Силвия“. Нямам време за гняв, последван от униние. Оказа се, че в Бургас започва квалификационен курс, високопоставен чиновник прояви „чудеса от храброст“, за да бъда включен в последния момент. Нощен влак, сядане на ученическата банка, хотел, тест, обратен влак към Пловдив. Багажът. Нощен влак към Бургас. И това ми се случи при 19-то качване на кораб. Какво да се прави? Моряк – даже автобиографията му не е негова.

Отплавахме за Мариупол. Точно преди месец време Крим получи руски „моряшки паспорт“, но Керч канал в посока Азовско море и обратно преминаваме със същите украински пилоти. Още след контролата в порт Мариупол ни предупредиха, че е по-добре да не излизаме в централните части на града поради крайно изострената обстановка, не е ясно проруски или проукраински групировки ще вземат връх. В пристанищния квартал е спокойно. Да, спокойно е, не се чуват изстрели, но се вижда дим от пожар някъде към центъра.

Заредиха се рейсове с украински или руски въглища за основния потребител в региона – Турция. А украинската котка, която нелегално се качи на борда в Мариупол, емигрира в Новоросийск. Все едно дали си полуостров, моряк или котка, „всичко е суета и гонене на вятър“, според Еклисиаста.

Поради ранната температурна атака на лятото пак мога да кандидатствам за мистър „Мокра фланелка“ – хвърлям и суша по четири броя дневно. Надявам се, че конската пот ще се отрази добре на пресния белег на гърба ми. Охлаждането изнемогва, температурата на маслото е 68 градуса при норма 60. Не пускаме масления сепаратор, който би трябвало постоянно да работи, когато сме на ход. Жест на отчаяние, за да спадне поне малко товарът. Миди, миди, миди, количества миди затлачват тръбопроводи и помпи. Ако го обърнем на ферма за миди, може би ще изкярим повече от навлото.

Не съм изненадан, че на „проходная“ в Туапсе безпрепятствено минавам  проверката на електрониката, но пограничничката, която трябва да приеме обратно пропуска ми, спи. Протягам ръка и го добутвам почти до носа й, обронен на масичката. Затова пък е голяма изненада, че вече не е разрешено да се замятат чепарета зад кърмата. Да не се посяга на рибното богатство на Русия. Няма такова пристанище никъде по света. При контрола в Новоросийск пръснаха за проверка върху плюшената покривка декларираните от мен 67 таблетки американски аспирин. Велика си Русь, с Пушкин, Менделеев, Кутузов… но защо влизаш в каютата ми с куче? Превръщам се в русофилофоб, защото, за да обичаш Русия, трябва да намразиш половината от нея.

При третото ми качване на „Силвия“ сменният екипаж най-после си намери втория механик. Светлозар, светъл човек, много бързо се превърнах в дясната му ръка. През дългия работен ден имаше достатъчно време за паузи с шеги, закачки и смях. Въведе тристепенна скала за оценяване на свършената работа, която излизаше извън рамките на чисто професионалното. 1. Добре: Стария с гадже на море. 2. Много добре: Догодина с още две. 3. Отлично: Ще му нося куфарчето лично. Любимият му мотив с вокал беше: Ще отида да видя изстина ли бирата, ще поканя аз някое гадже в квартирата. Едно от невъзможните неща на кораб е да си добре с всички от екипажа, не се удаде и на втория механик. Около месец време за готвача той беше Светлака. Веднъж си позволи забележка за качествата на мусаката, и след това се превърна в Араламби.

Няколко пъти след вечеря Боби се опита да организира каре за карти, но за това трябват партньори. Няма желаещи, момчетата предпочитат усамотение в каютата насаме с компютърните игри. Но към края на рейса се намери лек за корабната алиенация. Хванахме двата полуфинала и финала на световното първенство по футбол в Бразилия. При такава масовка пред телевизора в салета не всички държат пакетите с цигари по джобове, а ги оставят на масичката пред себе си. Младо момче от палубата хитроумно избягва грозния лицев надпис. Просто лепи парченце цветно тиксо върху първата буква на неприемливия глагол „убива“ и се получава насърчителното „Пушенето бива“.

Едва не пропуснах този рейс, но след 94 дни с пълен синхрон в екипа на машинното отделение на борда се качи другият сменен екипаж. Бива.

07.11.2014 г. – 13.02.2015 г.

Не сме предупреждавани, нито пък сме имали усещането, че плаваме в зона на въоръжен конфликт, но след няколко руски черноморски пристанища останах с впечатлението, че фирмата избягва посещенията на украински в Азовско море.

И Русия не е същата. Влизам в универмаг в Новоросийск и питам колко струва черният шоколад, а щандистка на средна възраст със злост и повишени децибели ми отвръща колко много и защо мрази американците. Спирам на улицата добре облечен възрастен мъж и питам как мога да намеря банков офис, водим дружелюбен разговор до момента, в който отговарям на въпрос с „Я из Болгарии“. За секунди лицеизразът насреща ми се променя, очите помръкват, а интонация въобще липсва. Да, България вече не е приятелска страна.

В началото на януари сме в Мариупол. Украинските сили не са допуснали присъединяването на града към самопровъзгласилата се Донецка народна република. Засега. Влизам в скромен салон с един стол с намерение да подстрижа косите си. Жена малко преди средната възраст, много опитна и с галещи пръсти. Говорим за Висоцки и тя ми обяснява защо песните му вече не се нравят на младото поколение. Просто светът вече е друг. Прави пауза и сякаш на някой друг твърдо казва: „Кремъл няма работа тук!“ Не попитах Мариупол ли има предвид в частност, или Източна Украйна като цяло, но си помислих, че тук избуява конфликт много по-голям от онова, което Европа видя след разпада на Югославия.

Сред здравия януарски студ на Мариупол тръгнахме с книпели в хамбарите през Азовско и Черно море чак до Искендерун на източния средиземноморски бряг. Би трябвало да се срамувам от това „чак“, след като имам зад гърба си плавания до Далечния изток, Северна и Латинска Америка, но сега милите ми се видяха много. Затова пък съчетанието юг и изток донесе на кораба истинско лято, толкова е приятно да се покажеш на палубата по фланелка с къси ръкави на топлия вятър.

През този рейс в екипа на машинното отделение няма нови хора. Екип юмрук. Странна и много симпатична ми е двойката трети механик и другия моторист. Първият ще строи къща и вече има одобрен проект, а вторият, чието семейство се разпада поради ревностната параноя на съпругата, ще трябва да построи наново самия себе си при отсъствие на проектна готовност. Мъж, на когото всичко му е наред, и друг, около когото всичко се руши, завързват здраво приятелство. Моряшко е.

Жалко, че между държавите така не може.

Нейко ДАМЯНОВ