След закриване на Първото българско изложение на 1 ноември 1892 година, като благодарност за блестящата организация от страна на пловдивчани, княз Фердинанд издава указ, с който озелененият терен на изложението се наименова градина „Цар Симеон” и се подарява от държавата на града.
Това е посрещнато с радост от пловдивчани и най-вече от нейния създател - швейцарският градинар Люсиен Шевалас, който идва тук през 1879 година, приема България за втора родина и остава в Пловдив до смъртта си през 1921 година. През 1901 година е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
Тази снимка е направена през същата 1901 година и на нея личат останалите от Изложението павилиони. Изградена е ограда на градината, която е отворена от 6 часа сутринта до полунощ, когато специален звънец приканва последните влюбени двойки да я напуснат.
За жалост войните от второто десетилетие на ХХ век довеждат до изоставяне на градината. В началото на 20-те години голямото езеро е пресушено и едва на 15 юни 1929 година отново е тържествено открито. Общината предоставя стопанисването му на „Морски сговор” и започва развитието на гребните спортове.
През годините градината преживява много реконструкции, но и до днес пловдивчани се гордеят, че изпълняват повелята на княжеския устав – да се грижат за един от най-красивите паркове в България.
