Не можем да се съмняваме в това, че на света има хиляди или милиони субекти, които да спорят по някакъв въпрос. И малкото българско селце, Габарево, простиращо се сред китната Розова долина, спори с обширната по площ и силната с могъществото си Русия, за която българският поет Иван Вазов преди повече от сто години в стихотворението си "Русия" е написал "... и врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта".

Спорът е за съдбата на две от децата на руския император Николай II, Алексей и Анастасия.

Старите габаревци си спомнят, че през лятото на 1922г. в селото им дошли 5-6 руснаци, между които млада жена на 20-22 години и по-млад мъж. Жената се записала с името Елеонора Албертова Крюгер, но била наречена от жителите г-жа Нора.

А мъжът се записал с името Георгий Павлович Жудин, който е наречен Жорж. После се разказва в Габарево, че и Нора, и Жорж са прекарали живота си в селото, починали там и са погребани в селското гробище. А от четвърт век насам в Габарево се твърди, че Жорж и г-жа Нора са в действителност Алексей и Анастасия Романови т.е. децата на Николай II.

От Русия пък твърдят, че на 17 юли 1918г. в Ипатиевия дом в Екатеринбург е разтреляно цялото царско семейство, включително и Алексей, и Анастасия.

Всяка от спорещите две страни черпи данни от съответните източници. Източниците на Габарево са два, при това не някои други, а руснаци. Първият е Пьотр Ив. Замятин. През юли 1953г. в болницата на гр. Балчик в България той разказва на шестнадесет годишния Петър Христов Петров от Каварна, че в царска Русия работел в Охранката. (така се нарича тайната царска полиция) Един ден той бил повикан от царя. И царят му възложил секретна мисия - да изведе от двореца двете му деца Алексей и Анастасия, да ги укрие в родния му Уезд-Хотур край Одеса и там да чакат царски пратеник. Той изпълнил царската заповед, но нещата се стекли така, че в крайна сметка Алексей и Анастасия били укрити в България, в село близо до Казанлък. Там те прекарали живота си. Явно от съображение за сигурност Замятин не е назовал името на селото. Вторият източник е бай Сашо Руснака от Чирпан. Някъде към 1967-68г. той разказал на своя млад приятел Петър Попдимитров, че очаква от Русия да дойдат двама души, които искали да отидат в Габарево, където имало два важни за Русия гроба, да се поклонят на тези гробове и да направят помен. И там той щял да му каже на кого са тези гробове. Но руснаците не дошли, ходенето до Габарево не станало, бай Сашо Руснака не разкрил тайната за гробовете. Скоро той починал и отнесъл тази тайна със себе си в гроба. Габаревци ползват и други източници. Например физическата прилика между Анастасия и г-жа Нора. Русия пък се позовава на "Записката" на Яков Михайлович Юровски, която той пише през 1920г. и е предназначена за висшите партийни и държавни органи за съветска Русия.

В нея той твърди, че сред убитите са и Анастасия, и Алексей. Даже сочи и някой подробности - семейството като слизало по стълбите към долния етаж Николай носел на ръце сина си Алексей.

Без съмнение за да се установи кой от двата спорещи субекта е правият следва да се търсят нови данни. А такива има.

Марк Касвинов пише в книгата си: "23 стъпала надолу" че царицата Александра Фьодоровна считала, че трябва да отведе сина си в някое безопасно скривалище, най-добре в немския фатерланд.

А швейцарецът Пиер Жиляр, който превивава в царското семейство като учител по френски език на царските деца е по-точен. В книгата си " Император Николай II и его сеьмя" пише следното: На 28 февруари 1917г. срещнал царицата в коридора и тя му кимнала да я последва. Влязли в една зала и там му подала току-що получена телеграма от Николай II. Като главнокомандващ Руската армия той е в Генералния щаб в Могильов. И Пиер Жиляр прочел: "Утре съм при вас. Заповядайте да се приготви всичко във връзка с отпътуването на Алексей." По-нататък авторът пише, че царицата отдала заповедта но изпаднала в тревожно състояние. Но на следния ден, 1 март нито Николай II дошъл в Царское село, нито Алексей е заминал. Защото, пояснява П.Жиляр, социал-революционерите завзели железните пътища.

По-ясни данни за скриването на Алексей дава руският писател Едвард Радзински. В книгата си "Николай II" той цитира Татяня Боткина, дъщерята на разтреляния с царското семейство д-р Боткин. В мемоарите си тя пише, че след като отвели Николай II от Тоболск запитала един от тоболските монархисти: -Защо вашата организация не направи нищо? -Ние се организирахме да спасим Алексей Николаевич. - бил отговорът.

Така нещата от действителността и казаното от Пьотр Замятин се връзват. Царският син Алексей е скрит. С него обаче е изпратена и Анастасия. През 1917г. Алексей е само на 13 години. Той е болен. Без близък човек за придружител не е могло да замине. А авторите, които се занимават с атмосферата вътре в царското семейство пишат, че от всички сестри най-много Анастасия е обичала Алексей. И обратното - Алексей от всички свой сестри е обичал най-много Анастасия. Това е бил критерият да бъде избрана за негова спътница. Но бащата и царят Николай II, за да осане в тайна тяхното отсъствие от семейството поставя техни двойници. В литературата няма категорични твърдение за съществуванего за такива.

Но пък има други твърде сериозни твърдения.

Марк Касвинов в споменатата вече книга пише на стр.456: "Агент на германската тайна служба в къщата е Фрейлината София Буксгевден." Авторът нарича "къщата" губернаторския дом в Тоболск, в който живее царското семейство. И Пиер Жиляр във вече споменатата негова книга пише, че недоумява защо графия Хендрикова е арестувана и убита, а София Буксгевден оставена жива, след като двете са еднакво близки на царското семейство - Фрейлини на царицата. Тук вече може да се каже, че ако Пиер Жиляр знаеше за твърдението на Марк Касвинов нямаше да изпада в недоумение. За него щеше да е ясно, че София Буксгевден е предала в Берлин информацията за скриването на Алексей и Анастасия и поставянето на двойници в семейството. И в Германия са останали доволни. Двойницата на Анастасия, като по близка до пълнолетието от двойника на Алексей, ще се използва за прибиране на огромните авоари на Николай II, намиращи се в банките в Париж, Лондон и Ню-Йорк, като негова дъщеря и наследница. Съставен е конспиративен план за реализация на тази идея . Берлин е направил списък на всички посветени в тайната по скриването и поставянето на двойници на мястото на Анастасия и Алексей. И през юли 1918г. в Екатеринбург, Перм и Алапаевск са ликвидирани. Независимо, че сред тях има слуги и малолетния Иван Седнев. Следващият ход е на 7 февруари 1920г. На кораба в Одеса и Пьотр Замятин и К. Паустовски говорят, че е стреляно в Анастасия. А десет дни по-късно, на 17 февруари 1920г. млада жена се хвърля във водите на Ландер канал в Берлин. Уж с цел да се удави. Но била спасена от случайно намиращи се там полицейски патрул. Дали случайно или нарочно се е намирал там патрула всеки може да разсъди сам.

Удавницата веднага била откарана в болница. От полученият стрес тя изгубила паметта си и неможела да каже нито коя е, нито каква е. Затова и в полицейската, и в болничната документация била записана "Неизвестната госпожица". След известен престой в болницата "Неизвестната госпожица" била прехвърлена в дом за душевно болни Далдорф, край Берлин. Агентите на ЧК "ЧК-черезвичайна комисия" (вече има статут на Национална разузнавателна служба) донасят всичко на своя шеф, легендарния чекист Феликс Дзерджински. Те установили, че самоудавницата е в действителност двойницата на Анастасия. От получените данни дълновидния чекист съзрявя намерението на германците. От двойницата на Анастасия да направят единствената наследница на Николай II и създава контра-аргументи. През 1920г. чекистът Александър Авдеев, комендант на Епатиевия дом до 4 юли 1918г. в който е задържаното царско семейство, пише спомени. В тях той описва, че един ден по улицата минала рота червеноармейци и пеела червеноармейска песен. Алексей, който бил на двора, му поискал текста, защото много му харесал мотива на песента. Анастасия, която била наблизо, казала нещо на Алексей на английски и го въвела в къщата. Така става ясно: и Алексей и Анастасия са в семейството в Ипатиевия дом. А чекистът Павел Медведев, участник в разтрела на семейството, пак през 1920г. пише протокол. В него той описва, че след разтрела Анастасия започнала да дава признаци на живот и била доубита с щиковете на пушките. А Алексей започнал да стене и Юровски му стъпил на главата и стрелял в ухото му и той затихнал. А Яков Юровски също през 1920г. пише своята "Записка" за която стана на въпрос по-горе. В нея той сочи, че труповете на Алексей и Анастасия не са погребани в общия гроб, а са изгорени. Така след такива данни никой не може да твърди, че Анастасия е жива. По този начин намерението на германците да приберат богадствата на Николай II от банките става неосъществимо. А какво става с "Неизвестната госпожица"? През март 1922г. загубената и памет се възвръща и тя заявява "ich bin Anastasia" (Аз съм Анастасия). И в Германия към нея вече се отнасят с голямо внимание. Тя живее в скъпи хотели и санаториуми, канена е на всички аристократични балове и увеселения. Около нея се изгражда внимание като към царска особа. "Неизвестната госпожица" вече е снабдена с паспорт с името Анна Андерсън. През 30-те години Анна Андерсън завежда дело пред германския съд със искане да бъде призната за Анастасия, дъщерята на Николай II. Делото приключва през 1938г. Решението на съда е: "Не се установява Анна Андерсън да е Анастасия". Така се разбира, че догатките на легендарния чекист са били точни. Но създадената документация, че са загинали и Анастасия, и Алексей има и друго предназначение. Знае се, че когато едно лице почине и не остави наследници, наследник е държавата. И след като Николай II не оставя наследници, огромните негови банкови влогове ще се наследят от младата Съветска Република, която страшно много има нужда от пари. Но банките не бързат да плащат. Те имат интерес парите да стоят при тях колкото може по-дълго. И правят собствено разследване за установяване липсата на законен наследник. На тях е известно, че на следния ден след разтрела на царското семейство из Екатеринбург тръгва слух, че две от децата не са сред убитите. Установяват, че тези деца Анастасия и Алексей се установяват да живеят в Габарево, България. Попадат на информация за женитбата на Елеонора Албертова с д-р Пьотр Алексеев, която става на 26 септември 1924г. Във венчалния акт свещеникът е записал, че Елеонора Албертова е вдовица и за нея този брак е втори. Събират и информация, че от този втори брак Нора няма потомство, но от първия не е известно. В Габарево има трърдение, че е имала дете, но то е починало още като бебе. И Русия може да се ползва от тази информация. За това е нужно нейното сближаване с Габарево.

Случаят с Анастасия Романова подклажда духовете и до наши дни. На 8 февруари 2000г. българската преса разпространи съобщението на радио "Долче Веле", че българската емигрантка в САЩ Любка Терзиеф заявила пред вестник "Маями Хералд", че е внучна на Анастасия Романова. След като избегнала разтрела на царското семейство на Николай II тя дошла в България. Тук станала учителка по руски език. Омъжила се и родила четири деца. Едно от тях е няйния баща - разказала тя. За да докаже своя царски произход, Любка Терзиеф потърсила помощ от Кен Конрад - сенатор демократ от северна Дакота. Поискала да бъде подложена на генетичен тест. Кореспондентката на радио Дойче Веле в САЩ, Лада Трифонова установила, че в офиса на сенатора наистина е депозирана такава молба. Но вестник "24 часа" от 20 март 2002г. публикува опровержение от Стефка Въжарова, майка на Любка Терзиеф: "За пари ли го прави, но всичко е пълна измислица". Тук сега следват размишления: Любка Терзиеф знае, че не е Романова, но настоява за изследване. На нея и е ясно, че резултатът ще бъде отрицателен: не е Романова. А от тук следва, че и нейната баба Анастасия не принадлежи към Николай II Романов. И сега се поставя въпросът кой стои зад нея: Русия, западните банки или някой друг? Тя трябва да каже.

Но на следния ден 9 февруари се случва друго. При мен в Габарево като човек който разследва историята с г-жа Нора идва журналист от БТА. Той обяснява, че по повод твърдението на Любка Терзиеф, че е внучка на Анастасия Романова, клиент на БТА от Лондон, иска да кажа Елеонора Албертова (г-жа Нора) имала ли е деца и от там имала ли е внуци. От това пък следва друг извод, че за този от Лондон Анастасия и Елеонора са едно и също лице. Поисках името на клиента от Лондон, но не ми се даде. Но около Жорж и Нора от Габарево има и друга история. През лятото на 1995г. в Стара Загора се сформира група за разкопаване гробовете на Нора и Жорж и откриване на костите им. В собствен материал публикуван във вестник "Национална бизнес поща" Донка Йотова пише, че са превлечени професор Христо Чучков - анатом и доцент Мария Грозева - съдебен лекар. Тя от своя страна привлича професор Йордан Йорданов - антрополог от БАН. Към групата е включен и доктор Димитър Няголов от Казанлък. На 13 и 21 юли 1995г. групата, но без участието на проф. Чучков, разкопава два гроба в Габарево. Но професор Йорданов признава пред печата, че не са открили търсената находка. Пред общинските власти проф. Йорданов се легитимира като професор на БАН. А по-късно д-р Димитър Няголов публикува материал с едно и също съдържание в списание "Знаци" и "Пловдивски университет", в който твърди, че с разпореждане на прецедателя на БАН е създадена горната група с отговорник проф. Йорданов и със задача да разкопаят гробовете на Жорж и Нора и да изследват костите им. Но 15 месеца след неуспеха на горната група, гробовете на Нора и Жорж са разкопани от друго лице, което открива и костите им. Би следвало проф. Йорданов и групата да предложат съвместна дейност, но не става така. Срещу това лице започват обвинения в закононарушения, заплахи, че ще бъде съден и медиен натиск да предаде костите на проф. Йорданов, който да ги изследва. Въпросното лице с молба поиска от БАН данни съществува ли такова разпореждане и изобщо има ли БАН в плановете си изследване на въпросните кости. Последва мълчание. Преписките продължават от 2009 до 2014г. накрая с писмо с номер 32-12-15 от 06.02.2014г. БАН съобщава, че не разполага нито със специалисти, нито с лаборатория, нито със средства за извършване на митохондриална ДНК експертиза. Тук сега отново изниква въпросът: Защо проф. Йорданов твърди толкова години, че търси костите на Нора и Жорж за да ги изследва? И още едно особено важно нещо - той искаше да прибере всичките кости, след като за изследването е необходимо парче с големината на зъб. Единственият извод е: да ги унишожи като доказателство. И пак въпросът: Кой стои зад гърба му: Русия, западните банки или друго заинтересовано лице? Проф. Йорданов трябва да бъде притиснат и да каже.

Истината е обаче, че в спора с Русия, тежестта пада в Габарево.

Затова правителството на България трябва да се намеси.

 

Автор: Благой Емануилов (жител на с.Габарево, Стара Загора)